Златица Пирдоп Околни села Хижи Легенди Местности

Златица


Спасово кладенче Свищи плаз Златица в миналото




Карта на гр. Златица

Център на общината е гр. Златица. Включени са и селата Карлиево, Петрич и Църквище. Брой на населението – 6 689 души. В града се кръстосват два важни пътя – най-късият от София до Бургас и свързващият чрез Златишкия проход Северна и Южна България. Има ж.п. гара на линията София – Тулово – Карнобат.

Средната надморска височина на общината е около 680 м, като най-висок връх е “Свищи плаз” /1888 м/ в Стара планина.

Историята на гр. Златица започва от античността. Селище на това място съществува от тракийско време. Първите писмени сведения са в известната Виргинска грамота на Цар Константин Асен / 1257 – 1277 г./, където се споменава за селище, съществувало под това име. Наречено е така вероятно поради добиването на злато от златоносния пясък, който е носила златишката Суха река. Градът пада под османска власт през 1371 год. и е определен за седалище на Златишката кааза. Тук се води паметната Златишка битка между войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и турските поробители през 1443 г.

С възприетото през 1880 г. ново административно деление Златица става център на околия. През 1888 год. след митинг в Златица срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп.

В общината има множество архитектурни и мемориални паметници. В гр. Златица се намира часовниковата кула, построена през 1777 г., специално за часовник, чийто звън се чувал в далечина от 7-8 км; старият конак; метохът, който е служел за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; храм-паметникът “Св. Георги” и др.

Църковният комплекс “Спасово кладенче” включва оброчно кладенче /чешма/ в подножието на Стара планина, северно от Златица. От незапомнени времена на 40-ия ден след Великден, в деня на Възнесение Господне, хора от цяла Златица и от по-далечни краища се запътват към лечебния извор при параклиса “Свети Спас”.

Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са Камбаната, Руски паметник – костница, паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта, паметник в двора на църквата от 1877 г., седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 г. първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич.

На територията на община Златица се намират хижите “Свищи плаз” /100 места/ и “Тихият кът” - в Стара планина, “Кара тепе” /20 места/ - в Средна гора.

Основно функциониращо звено в областта на културата е читалището в гр. Златица. В него има добре уредена библиотека с около 60 000 тома литература. На втория етаж на читалищната сграда е разположена художествена галерия. Читалището разполага с богат етнографски фонд.

Фолклорният ансамбъл на Златица е създаден през 1974 г. Танцовият състав към ансамбъла е отличаван с множество грамоти и награди. Има и международни участия.

Към читалището в с. Петрич е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.

Общината празнува под различни форми през целия месец май, като най-големият празник се провежда в последния ден на месеца.


Общинска администрация: 2080 гр. Златица, пл. „Македония” 1, тел. код 0728, Кмет – 60200, Секретар – 60220, факс - 60202, Читалище – 66004.

Златица - древно селище в Златишкото поле. Времето на основаването му не е точно установено. Намерените при разкопки оръдия на труда, съдове и други говорят, че околността е била обитавана още в праисторическо време. Не са малко и следите от римската култура. Нееднократно при разкопки са намирани монети, сводообразно зазидани гробници, постройки, основи но грамадни храмове в Църквище, Карлиево и др. При геоложкипроучвания под връх Свищи плаз са открити римски галерии, от които е добивано злато от римляните.
Много време преди падането на България под турско робство градът вече е съществувал на това място. Йеромонах Спиридон, в своята "История в кратце о болгарском народе словенском", написана в манастира Нямцу /Молдавия/ през 1792г., издадена от професор Васил Златарски през 1900г. в София, на стр. 91 пише, че когато Търново паднала "Цар же болгарский побеже на Златицу и потом на Самокове".

Благодарение на удобното си стратегическо разположение, на немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, и най-вече на упоритата съпротива и героичната борба на местното население, Златишкото поле е паднало под властта на османците 30-35 години след падането на Търново...

Най-старите данни за стопанството на Златица намираме в търговската книга на дубровчанина Бенедето Рестич, водена от1590 до 1605г. /Иречек, "Пътуване по България"/ Там се говори за златишката вълна. Търговските връзки на Рестича се простирали до Златица, а това показва, че главния поминък на населението е бил животновъдството и по специално овцевъдството. Вероятно селището е търгувало със сурови кожи, вълна и др., а е купувало манифактурни стоки...

На стопанския и историческия разцвет на града през втората половина на ХVІІІв. се дължи направата на градската часовникова кулапрез 1777г. и българската християнска църква през1859г...

Името на града е във връзка със златото, промивано някога в Златишката река, която води началото си под връх Свищи плаз, където старите римляни са добивали злато...

През лятото на 1872г. безсмъртния Апостол на българската свобода е намерил подслон в Златица и се е укривал в и до сега съществуващия метох. Основан е революционен комитет, в който влизат златичаните:Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, БальоГруьов, Вълко Василов Вълков, Вълко Ганчев Вълков, поп Иван Груьов и още неколцина. Охрана на заседанието е бил Георги Доганов...

С възприетото през 1880г. ново административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие - Златишка околия. През есента на 1888г., след буен митинг в Златица срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп, заедно с всички околийски служби...

Из "ПО ДИРИТЕ НА МИНАЛОТО"

от НИКОЛА МЛАДЕНОВ

Повече информация ТУК и ТУК

Saturday, November 3, 2007