Златица Пирдоп Околни села Хижи Легенди Местности

Пирдоп


Еленско Язовир Душанци

Община Пирдоп с център гр. Пирдоп и съставно селище с. Душанци, заема 152.4 кв. км. площ. Разположена е в югоизточната част на Златишко-Пирдопската котловина (670 м. н. в.), край Пирдопска река. Намира се на 81 км. от столицата на България – София в източна посока. Най-близки селища са Златица – на 4 км., Копривщица – 30 км., Етрополе – 37 км. и Панагюрище – 41 км.
Общината има общо 9484 жители – 8548 в гр. Пирдоп и 936 в с. Душанци (2001 г.). Пирдоп е сред от първите селища в България, удостоени със Сертификат за град с висок престиж и принос за авторитета на страната (2004) и Приз и златна значка за развитие на културното наследство (2006 г.) от Националния конвент на експертите.

Землището на града е обитавано още в древността. В околността са локализирани над 180 могили и могилни некрополи от тракийската епоха, както и останки от селища от времето на Средновековната българска държава. За първи път се появява в писмените извори в османски регистър от 1430 г. под името Протопопинци. Топонимът Пирдоп е известен от края на XVIII в.
В ранната османска епоха селището е най-голямото в района, стожер на българщината в Средногорието. Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения – войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в. За наличието на църква в Пирдоп може да се говори от 1618 г., а през 1698 г. местното население закупува за нейните нужди известния Протопопински дамаскин – книжовен паметник на Етрополската преписваческа школа. Сред книгите й през 1874 г. е намерен един от българските книжовни паметници от XIII в. – Пирдопския апостол.
В годините на Българското възраждане Пирдоп се развива като крупен икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папук- чийският, сапунджийският и златарският занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. Към средата на XIX в. осем местни търговци и производители образуват едно от първите в страната акционерни дружества от това време, което има годишен оборот около 2.5 млн. гроша и съществува до Освобождението.
За училище в Пирдоп може да се говори още от XVII в., което от 1820 г. става общинско. Взаимно училище е разкрито през 1840 г., класно към 1859, а девическо – през 1863. Читалище под името “Съгласие” съществува от 1871 г. До средата на века тук работи последният български дамаскинар и преписвач – даскал Тодор Пирдопски, от чийто ръце са произлезли над 30 достигнали до нас книги, сред които един препис на Паисиеввата история. Запазени до наши дни от Пирдоп има още два такива преписа.
В революционните борби населението се включва още по времето на Васил Левски, който учредява тук комитет. В навечерието на Априлското въстание друг апостол – Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му. Участник в Ботевата чета от Пирдоп е кундурджията Димитър Ночев. В Българското опълчение от града участват 37 души.
След Освобождението Пирдоп е център на околия. Сериозно развитие бележи млекопроизводството и преработката на млякото в кашкавал и сирене. Тук е разкрито първото на Балканите училище в отрасъла.
В по-ново време благоприятно за развитието му се оказва преминаването на под- балканската железопътна линия София – Карлово – Бургас и откриването на медодобивния комбинат (1958 г.), приватизиран през 1997 г. от белгийската фирма Union Miniere Grupe, сега Cumerio. В периода 1978 – 1991 г. Пирдоп е обединен със Златица в град Средногорие.
Има предприятия и фирми за ремонт на тежко металургично и рудодобивно оборудване, поделение на НЕК, множество малки частни фирми, ориентирани в областта на текстилната и хранителната промишленост, строителството, ресто- рантьорството и развлекателния бизнес. Добре развито е банковото и застрахователното дело.
Пирдоп е седалище на Районен съд, Районна прокуратура и полицейско управление, ловно-рибарско, спортно и туристическо дружества.
От 2001 г. градът е в дружески връзки с гр. Егоревск, Московска област, Русия, с когото има подписан договор за партньорство. Двете селища ежегодно си разменят младежки и официални делегации, поддържат се оживени културни и бизнес контакти.
Известни личности от Пирдоп са първият издател на образите на Св. Св. Кирил и Методий на литография през Възраждането – Лука х. Павлов, първият митрополит на Сливенска епархия след учредяване на Българската Екзархия – Серафим, изповедникът на Васил Левски – иконом поп Тодор Митов, основател на първото девическо училище в София през 1879 г., а след Освобождението – писателят – народовед Тодор Влайков, основател на Радикал-демократическата партия, Никола Пушкаров – родоначалник на почвоведската наука у нас, първият фармацевт Нено Стоянов, писателят и общественик Веселин Андреев.

"Градът на щъркелите" - така някои наричат шеговито Пирдоп без сами да подозират колко близо са до истината. Още от най-древни времена и хора, и птици обитават този красив край. Пирдопската котловина се намира почти в географския център на България. Закътана е тя на север от Балкана, на юг от Средна гора, а на изток и запад я обграждат седловините Козница и Гълъбец. Пирдоп е разположен на 42° 42' северна ширина и 24° 11' източна дължина по Гринуич. Мекия здравословен климат го прави желано място за туристи и летовници.
Статистическите данни показват, че тук годишно има само един-два мъгливи дни и 25-30 дни с минимална снежна покривка. Дори през най-студения месец - януари, средната месечна температура е положителна.
Името Пирдоп е едно от онези неизвестни названия, чийто произходисторията пази в тайна. Възникнал до мястото на късноримско селище, от началото на ХV век градът е известен с името Пруотобабинче, а от ХVІІ век той носи името Пирдоп.
Много са легендите, които се мъчат да дадат обяснение за произхода на името, но и досега нито една не се е наложила, като задоволително правдива. На около 6 км северозападно от града са останали развалините на грандиозна базилика - Еленската. Недалеч от нея има следи от обширно антично селище, съществувало и по-късно. Предполага се, че това е изчезналият древнотракийски град Бурдапа, споменат от византийския хронописец Прокопий. Може би жилищата на първите пирдопчани, обединени в античния град Бурдапа, трябва да търсим около руините на Еленската базилика, в полите на Балкана.
Едно е безспорно: Пирдопската котловина е била населена много преди новата ера. Тук е кипял бурен живот. Над 250 надгробни тракийски могили и 17 средновековни калета недвусмислено ни показват, че векове наред тук се кръстосвали съдбините на различни племена и вождове. Те отреждат особено значение на този естествено укрепен край.
Пирдоп е оказал героична съпротива на османските нашественици по време на похода им за завладяване на котловината. Срещу озверелите османски орди се опълчват войските на местния владетел княз Момчил Пирдопски, години наред непрестъпните калета били държани от тях, с нечуван героизъм отбранявали югозападните граници на Шишманова България. За това четем в една преписка върху Пирдопския апостолот ХІІІ век.
Свободолюбивия дух на пирдопчани им отрежда достойно място в националноосвободителните борби на народа. Връх на тези борби е организираният от Тодор Каблешков Таен революционен комитет през есента на 1875 година с председател Симеон Сърдаров и двамата четници от четата на Христо Ботев - Димитър Ночев и Спас Соколов.
В годините на Възраждането предприемчиви пирдопчани успяват да издигнат ролята на града като стопански и културен център. Пирдопските аби, шаеци, гайтани, халища, губери, свещи и сапуни били ценени високо на международните пазари във Виена, Будапеща, Цариград, Солун, Александрия и други. Само от производството на гайтани от седемстотинте чарка (гайтанджийска работилница, карана с вода), градът е получавал годишен доход над девет милиона гроша.
Солидната икономическа база и традиционно будния средногорски дух скоро издигат Пирдоп и като значително културно средище. Първото килийно училище в града датира от 1698 година, взаимното училище - от 1840 година, девическото училище - от 1863 година, а читалище било открито през 1869 година.
Дълги години в Пирдоп работи една от известните преписвачешки школи през Възраждането - школата на даскал Тодор Пирдопски. Той е оставил на българската литература седемнадесет намерени дамаскина и един великолепен препис на История славенобългарска от Паисий Хилендарски....

Георги Янакиев
1977г. Пирдоп

Забележителности:

Еленска базилика – руини на раннохристиянски паметник от края на V – началото на VI в., действал в продължение на повече от единадесет века. Намира се на около 3.5 км., североизточно от града в красива местност.
Храм “Свето Успение Богородично" – построена е върху основите на стара църква през 1819 г. Уникат е резбованият орехов иконостас, дело на майстори от Дебърската школа – един от двата запазени до днес в страната и общо четири за Балканите. Най-старите икони в храма са от 1823 г. на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов.
Музей “Луканова къща” – сграда, принадлежала на известния възрожденски книжовник и просветител, първи издател на литография на Св. Св. Кирил и Методий (1858 г.). След освобождението депутат в Учредителното, Първото Велико народно събрание, както и в Първото и Второто обикновено народно събрание.
Къща – музей “Никола Пушкаров” – роден дом на участника в Илинденско-Преображенското въстание и пръв почвовед у нас.
Училище – паметник на загиналите във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. “Тодор Влайков”, построено през 1934 г. и приживе приело името на писателя.
Язовир “Душанци” – изкуствено езеро на р. Тополница, място за отдих, туризъм и риболов. Гребна база на националния отбор на България по кану-каяк.
Изходни маршрути: Маркирани туристически пътеки за излети до х. “Паскал”, вр. Паскал и м. “Въртопа” – част от Национален парк “Централен Балкан” в Стара планина, м. “Бобьовица” в Средна гора – красива територия с великолепни водопади и девствена гора, х. “Павел Делирадев” и курортно селище Панагюрски колонии (18 км).


Tuesday, October 30, 2007