Златица Пирдоп Околни села Хижи Легенди Местности

История, митове, легенди за селища и местности от района

Легенда за Спасовото кладенче
Записа и обработи от книгата на Никола Младенов „По дирите на миналото” г-жа Росица Чернева –
ръководител на Клуб ,,Съхрани българското" към АТПГ, гр. Златица

В края на 14 век, в кървава битка с нашествениците турци загинал последният бранител на Златица и околността – Спас войвода. Той бил храбър защитник на православната християнска вяра и левент хубавец. Борил се с все сили срещу поробителите, които напирали да превземат Златишкото кале и въпреки деветте си люти рани, успял да ги отблъсне. Но предателска ръка посочила на друговерците изворите, от които защитниците на Калето черпели вода. Поклонниците на Аллах ги завардили. Отклонили живителната течност от селището. Смелите българи, защитаващи Златица и Средногорието, започнали да измират от жажда. Тогава Спас войвода тръгнал да върне водата, за да спаси своите воини и поселниците. Поробителите го проследили и нападнали в гръб. Към незаздравелите девет рани враговете прибавили още, но този път -смъртоносни. Въпреки това войводата не се давал на смъртта. Като истински велик боец посрещнал той края си. Гледал враговете право в очите и не изпуснал верния си меч, докато не отлетял в небитието и последният му дъх. Преданието гласи, че там където паднал убит, избликнал буен извор. В знак на благодарност към героичния подвиг и саможертва на Спас войвода, хората от района нарекли извора на негово име – Спасово кладенче.
Легендата за лековитостта на кладенчето се губи някъде далеч в мрака на столетията. От незапомнени времена на 40-ият ден след Великден, в края на Вознесение Господне, хиляди хора от цялата Златишка котловина, а и от по-далече, се устремяват към лечебния извор при параклиса „Свети Спас” в подножието на Стара планина, северно от Златица. Спасовден е винаги в четвъртък, но навалицата около буйния чучур започва да се трупа още от сряда след обяд.
Вечерта тълпи от хора изпълват параклиса, черковната ливада и всички полянки около църквицата. Постилат се шарени черги, одеала, писани месали, наслагват се погачи, сирене, сланина и други печени и варени ястия. Не липсват и алени великденски яйца.
На следващия ден – четвъртък – Спасовден, много хора запълват пътищата към параклиса и чешмата, за да бъдат благословени от свещеника за здраве и благополучие. След църковната служба се раздава осветен от попа-отец курбан за здраве, дълголетие и берекет.
Народните веселия продължават до късно след обяд.


Thursday, November 1, 2007