Малката душа и слънцето
Най-великия бейзболист
Една по една
Плачещия пясък
Вина
Трите кедрови дървета
Притча за любовта
Детска приказка
На Хуми все му е малко

ТРИТЕ КЕДРОВИ ДЪРВЕТА

В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
-- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
-- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.

Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем.
От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".

Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено.
И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.

След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата.
И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.

На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.

Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.

Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.

Пауло Коельо