Малката душа и слънцето
Най-великия бейзболист
Една по една
Плачещия пясък
Вина
Трите кедрови дървета
Притча за любовта
Детска приказка
На Хуми все му е малко

В наши дни гласът на Пауло Коельо се чува добре в целия свят. Тиражите на неговите книги достигат рекордни стойности - над 50 млн. екземпляра, преведени на 56 езика. Всяка нова книга на бразилския писател задължително влиза в класациите за най-продавани книги. Съзнавайки своята популярност и достъпност за хората от най-различни народи и социални слоеве, в последните години в дните преди Коледа, Коелю задължително пише приказка-притча. Правото за нейната безвъзмездна публикация той предоставя на най-авторитетните и известни печатни издания в света.
Миналата година Коелю предложи на своите читатели притчата за трите кедрови дървета.

Тази година новата притча на Пауло Коелю публикуват руският вестник "Известия", британският The Daily Express, испанският La Vanguardia, френското списание Paris-Match, италианският вестник Corriere della Sera, аржентинският La Nacion, мексиканският вестник Reforma, тайванският China Times Daily, японското издание на списание Marie Claire и южноафриканският вестник The Sunday Times.

В навечерието на Коледа Коелю се обръща към своите многобройни читатели с думите: "Не се страхувайте да мечтаете на Коледа. Само мечтаейки, може да се стигне до истината. Ако помислите са чисти, след тях ще дойде щастието."

На Хуми все му е малко

Смисълът на приказките е в това, че неподвластни на хода на времето, широтата на пространството, те звучат с различно настроение и постепенно проникват в "колективното подсъзнание" на цялото човечество. Не знам дали тази история, която се каня да ви разкажа, се е родила в Япония. Аз я чух в една нощ преди Рождество, седнал на един камък. Предполагам следното: мисълта за това, че ние не разбираме какво чудо е животът, че позволяваме на алчността да замени великодушието, може да послужи като силно предупреждение за всички, които се силят да изпълнят своите мечти.

Отдавна-отдавна живеел на остров Хокайдо юноша на име Хуми. Той си изкарвал хляба, като чукал камъни. Макар че бил и силен, и здрав, той оставал недоволен от своята съдба и се оплаквал от това ден и нощ.
Хуми не се оправял много-много в християнските традиции, но бил чул, че поне веднъж в годината желанията на всички хора се изпълняват. И ето, когато настъпила Коледа, той се помолил искрено и горещо, и за негово учудване пред него се появил един ангел.

-- Ти си здрав, целият ти живот е пред теб, - казал ангелът. - Всички млади хора започват отнякъде. Ти защо през цялото време се оплакваш от съдбата си?
-- Господ беше несправедлив към мен: той не ми даде възможност да се издигна,- отговорил Хуми.

Обезпокоен, ангелът побързал да се яви при Господ и да го помоли да помогне на неговия подопечен, да не би току- виж да изгуби душата си.

-- Нека бъде по твоему, - промълвил Господ. - Днес е Коледа и нека се изпълни всичко, каквото и да пожелае Хуми.

На следващия ден Хуми дробил камъни и видял как покрай него в карета минал някакъв знатен велможа - целият в скъпоценни камъни. Изтривайки с мръсната си ръка потта от лицето си, Хуми горчиво казал:
-- Защо аз да не мога да бъда знатен? Нека и аз да имам такава съдба!
-- Така да бъде! - много зарадван, прошепнал ангелът.

И Хуми станал владетел на огромно имение и разкошен дворец, вече имал своя земя, коне, слуги и сега всеки ден той се разхождал, съпровождан от своята внушителна свита и се наслаждавал като виждал, че неговите предишни другари се нареждат покрай брега на реката, кланяйки му се почтително.

Веднъж денят се оказал нетърпимо горещ и Хуми, макар че вървял под позлатен чадър, дишал тежко, сякаш чукал камъни. Тогава му станало ясно, че не е литнал чак толкова високо: над него били принцовете и императорът, а над тях - Слънцето, което не се подчинява никому. Е, да, точно то е истинският владетел на света.

-- Ангел мой! Защо аз не мога да бъда Слънце?! Ето това е моята съдба!

От такова тщеславие ангелът се опечалил, но все пак изрекъл:
-- Така да бъде!
И Хуми станал това, което поискал да стане - Слънце.

И засиял той на небето, блестял с лъчи, наслаждавал се на безмерната си власт: ако поискам - посевите ще узреят, ако поискам - ще ги изгоря със суша. Тогава обаче изведнъж забелязал, че срещу него се приближава черно петънце. То все повече растяло и растяло и се превърнало в тъмен облак, който го обгърнал от всички страни, закривайки от него Земята.
-- Ангел мой! - извикал Хуми. - Облакът е по-могъщ от Слънцето! Моята съдба е да бъда облак!
-- Така да бъде! - отговорил на това ангелът.

И Хуми, превръщайки се в облак, решил, че мечтата му се е изпълнила.

-- Аз съм могъщ! - викал той, закривайки Слънцето.
-- Аз съм непобедим! - гърмял той, гонейки вълните по морето.

Но на един пустинен бряг на океана се извисявала огромна гранитна скала - древна като света. Хуми сметнал, че тя го предизвиква и извил такава буря, каквато никога преди не е бушувала на Земята. Високите, мощни океански вълни яростно се разбивали в скалата, опитвайки се да я поместят и потопят в морските бездни.
Но скалата, както и преди, стояла непоколебимо.

-- Ангел мой! - заплакал Хуми. - Скалата е по-силна от облака! Моята съдба е да бъда скала!
И се превърнал в скала.
- Кой може сега да ме надвие? - питал той самия себе си. - Аз съм по-могъщ от всички на света.

Минали няколко години и ето че една сутрин Хуми усетил как нещо остро го проболо, а после страшна болка започнала да раздира неговите каменни вътрешности, да къса на части неговото гранитно тяло. Той чул глухи, настойчиви удари и отново го пронизала неимоверна болка.
Обезумявайки от ужас, той извикал:
-- Ангел мой, някой иска да ме убие! Той е по-могъщ от мен и аз искам да бъда такъв, какъвто е той!
-- Така да бъде! - плачейки, възкликнал ангелът.

И Хуми отново се заел да чука камъни.