Твоята енергия напира и засяга всичко останало. Всички и всичко останало засяга теб. Но ето че се случва нещо много интересно. В някаква точка между теб и всичко останало - тези енергии се срещат.
За да опишем по-нагледно нещата, нека си представим двама души в една стая. Те са на два противоположни края на стаята, отдалечени един от друг. Ще ги наречем Том и Мери.
Личната енергия на Том излъчва сигнали спрямо Том в 360-гродусова окръжност в цялата вселена. В частност тази енергийна вълна достига до Мери.
Мери в същото време излъчва собствената си енергия и част от нея достига до Том.
Но тези енергии се срещат по средата между Том и Мери по неподозиран от тях самите начин.
Тук енергиите се съединяват (спомнете си, че тези енергии са физически феномен; те могат да се измерят и почувстват и се съчетават така, че образуват нова енергийна единица, която ще наричаме „Томери". Това е съчетаната енергия на Том и Мери.
Том и Мери спокойно биха могли да нарекат тази енергия Съвместното Ни Тяло - защото тя е точно това: едно енергийно тяло, с което и двамата са свързани и което и двамата захранват постоянно с енергия, която се излъчва към него и което излъчва обратно енергия към своите „дарители" по канала или струната, или нишката, която винаги съществува в Матрицата. (Всъщност Матрицата е тъкмо този „канал".)
Това преживяване на „Томери" е истината за Том и Мери. И двамата се чувстват привлечени към това Свято Общение. Защото чувстват по канала върховната радост на Съвместното тяло, формирано помежду им, на Благословения си Съюз.
Том и Мери, макар и далеч един от друг, могат да почувстват - по физически начин - онова, което става в Матрицата. И двамата се чувстват неотменно привлечени от това преживяване. Те имат желание да бъдат един с друг! И то веднага!
Тук влиза в действие тяхното „възпитание". Светът ги е учил да не избързват, да не се доверяват на чувствата си, да се пазят да не бъдат „наранени", да се въздържат.
Ала душата... Желае да познае „Томери" - още сега!
Ако двамата имат шанс, те ще отстояват свободата си да се отърсят от страховете си и да повярват, че любовта е всичко, което съществува.
Тези двама души непреодолимо са привлечени към Съвместното Си Тяло. ТОМЕРИ вече се преживява на метафизично ниво и Том и Мери ще пожелаят да го преживеят и физически. Това ще ги сближи. Не един към друг. Така може да се стори на страничния наблюдател. Те всьщност се опитват да постигнат ТОМЕРИ. Стремят се да постигнат това място на Божествен Съюз, който вече съществува помежду им. Мястото, където те вече знаят, че са Едно цяло. Стремят се да изживеят чувството да бъдат Едно цяло.
И така те се стремят към „чувството", което изживяват и, скъсявайки разстоянието, което ги разделя, те „скъсяват нишката" и енергията, която и двамата изпращат на ТОМЕРИ, изминава по-кратко разстояние и така става по-интензивна.
Сега те са само на крачка един от друг. Съвместното им Тяло ярко свети. Вибрира с огромна честота. „Връзката", която се насочва и изхожда от ТОМЕРИ е по-уплътнена, по-широка, светла, гори от протичането на невероятна енергия. Двамата „горят от Желание". Наистина!
Стават все по-близки.
Ето че се докосват.
Чувството е почти непоносимо. Изключително. В момента на довосване те чувстват цялата енергия на ТОМЕРИ - цялата сгъстена, интензивна, единна субстанция на тяхното Съвместно Същество.
Ако отворите сетивата си, ще почувствате тази неуловима, сюблимна енергия да потръпва при докосване - понякога тръпките ще преминат през вас - или ще почувствате топлина при докосването - или топлина, която внезапно ще се разлее по цялото ви тяло, но ще бъде концентрирана в най-ниската чакра, тоест енергиен център.
Тя ще „гори" там особено силно и Том и Мери ще изпитат страст един към друг!
Сега те се прегръщат и преодоляват пространството помежду си. Том, Мери и Томери вече са в единно пространство. Том и Мери могат да усетят Томери по-между си - и им се ще да се приближат още повече - буквално да се слеят с Томери. Да се превърнат физически в Томери.
Аз съм дал възможност за подобно сливане на мъжкото и женското тяло. В този момент телата на Том и Мери са готови да се слеят. Тялото на Том е готово буквално да проникне в Мери. Тялото на Мери е готово буквално да приеме Том.
Тази трьпка, това горене е повече от силно. То е... неописуемо. Двете физически тела се сливат. Том, Мери и Томери стават Едно цяло. В плът.
Енергиите продьлжават да протичат през тях. Непреодолимо. Страстно.
Те се надигат. Движат се. Не могат да се наситят един на друг, иска им се да бъдат още по-близо. Те копнеят да бъдат близо. Близо. Още по-близо.
Те избухват - буквално - и физическите им тела са целите в конвулсии. Вибрацията изпраща тръпки до връхчетата на пръстите им. В избухването на тяхното Единение те познават Бога и Богинята, Алфата и Омегата, Всичко и Нищо - Същността на Живота - Преживяват Битието.
Стават и някои химически процеси. Двамата стават Едно цяло - и едно трето цяло често се сьздава във физическа форма.
Така се сьздава видимо проявление на ТОМЕРИ. Плът от тяхната плът. Кръв от тяхната кръв.
Те създават живот в буквалния смисъл!
Нима не би казах, че вие сте Богове?
Това е най-красивото описание на човешката сексуалност, което съм чувал.
Човек вижда красотата винаги, когато иска да я види. И вижда грозота там, въдето се страхува да види красотата.
Ще се учудиш, когато разбереш колко много хора възприемат онова, Което току-що описах, като грозно.
Никак няма да се учудя. Вече съм бил свидетел на това с колко много страх и грозота хората са натоварили секса. Но Ти остави настрана множество въпроси.
Готов съм да им отговоря. Но позволи ми да продьлжа още малко разказа си, преди да започнеш да ме затрупваш с тях.
Да, моля.
Този... танц, който току-що описах, това енергийно взаимодействие, което обясних, се осъществява непрекъснато - във всичко.
Вашата енергия - която се излъчва от вас като Златиста Светлина - е в постоянно взаимодействие с всичко и всички. Колкото сте по-близки, толкова по-интензивна е тази енергия. А колкото сте по-далечни, толкова енергията е по-неуловима. Но в нито един момент не сте напълно лишени от врьзка с всичко останало.
Съществува точка, междинна за Вас и всеки друг съществуващ човек, място и обект. Тук се срещат две енергии, формирайки трета, не толкова плътна, но също така реална енергийна цялост.
Всеки и всичко на планетата - и във вселената - излъчва енергия във Всички посоки. Тази енергия се слива с всички останали енергии, съчетавайки се в комплексни системи, които не могат да се анализират дори и от най-мощните ваши компютри.
Съчетаващите се, преливащи, преплетени енергии, които протичат между всичко в така наречения физически свят, са тъкмо това, което го държи в единство.
Това е Матрицата, за която говорих. По тази матрица вие изпращате сигнали един на друг - послания, мисли, изцеления и други физически ефекти - пораждани понякога от отделните индивиди, но най-често от масовото съзнание.
Тези безчислени енергии се привличат помежду си, както вече казах. Това се нарича Закон на Привличането. Според този Закон, Себеподобните привличат Себеподобни.
Сходните Мисли привличат Сходни Мисли по Матрицата - и когато достатъчно от тези сходни енергии „се струпат", така да се каже, вибрациите им натежават, забавят се и някои се превръщат в Материя. Мислите създават физическа форма - и когато мнозина хора мислят по един и същ начин, много голяма е вероятността техните мисли да формират Реалност.

*******

Разбира се, когато цели общества мислят по определен начин, често се случват удивителни неща - не обезателно всички от тях желателни. Например общество, живеещо в страх, много често (всъщност неминуемо) създава в плът и кръв онова, от което се страхува най-много.
По подобен начин големи общности често откриват в обединеното мислене сила, произвеждаща чудеса. Някои хора я наричат обща молитва.

Трябва да бъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат такива резултати, ако мисълта им (молитва, надежда, желание, мечта, страх) е удивително силна. Христос редовно го е правил. Той е разбирал как да въздейства на енергията и материята, как да ги преустройва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно. Много Учители са го знаели. Мнозина го знаят и сега.
Ти можеш да го знаеш. Сега веднага.
Това е знанието на доброто и злото, от което са вкусили Адам и Ева. Преди да го разберат, не е било възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Адам и Ева (митичните имена, с които сте избрали да назовете Първия Мъж и Първата Жена) са били Бащата и Майката на човешкото изживяване. Описаното като “падение на Адам” е било всъщност неговото извисяване - най-великото единично събитие в историята на човечеството. Защото без него светът на относителността не би съществувал. Истината е, че стореното от Адам и Ева не е било първороден грях, а първородна благословия. Трябва да сте им благодарни от дъното на душата си, защото правейки първия “погрешен” избор, Адам и Ева създават възможността изобщо да се прави избор.
В митологията си сте направили Ева “лошата” - изкусителката, която изяжда ябълката (знанието на доброто и злото) и свенливо поканва Адам да се присъедини. Тази митологична постановка ви е позволила оттук нататък да изкарвате жената “падение на мъжа”, което довежда до всякакви изопачени разбирания, да не говорим за изкривени сексуални възгледи и обърквания. (Как можете да се чувствате толкова добре при нещо толкова лошо?)
Това , от което се боите най-много, то най-вече ще ви настигне. Страхът ще го привлече като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни убеждения и традиции, които сте създали, съдържат ясния съвет: “Не се страхувай”. Мислиш ли, че това е случайно?
Законите са много прости:
Мисълта е творческа.
Страхът привлича енергия, подобна на себе си.
Обичта е всичко, което съществува.
- Обърка ме с тази теория. Как може обичта да е всичко, което съществува, ако страхът привлича енергия, подобна на себе си?
- Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.
В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което е съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.
Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване.
Все пак творението може да изглежда много истинско. Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде “нещо друго”, различно от Себе Си (въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е - Аз СЪМ - Всичко Е).
Сътворявайки “нещо друго” (светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.
Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг. Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали подтисниците си. Трудно ти е да го разбереш, камо ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия - всеки Учител го е правил.
Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент. Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги. И била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: обичта е отговорът. Но вие не сте слушали. Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа - тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?
Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?
Във Вселената не съществуват съвпадения.
Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук - с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.
Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъде нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана. Но наблюдавай. Слушай. Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти - всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук. Винаги и по всички начини.
“Ти ще ми покажеш пътеката на живота: в твоето присъствие е пълнотата на радостта; в дясната ти ръка са удоволствия завинаги.”-псалом 16:11
- Цял живот съм търсил пътя към Бога…
- Знам.
- И сега, като го намерих, не мога да повярвам. Имам чувството, че съм седнал да пиша на себе си.
- Точно това правиш.
- Не изглежда като общуване с Бога.
- Искаш фанфари и барабани ли? Ще видя какво мога да направя по въпроса.
- Нали знаеш, че има хора, които ще нарекат цялата тази книга богохулство. Особено ако продължаваш да се показваш толкова мъдър.
- Нека ти обясня нещо. Ти си решил, че Бог се показва само по един начин. Това е много опасна идея. Възспира те да видиш Бога навсякъде. Ако си мислиш, че Бог изглежда само по един начин, звучи по един начин или е по един начин, ще ме изпускаш из поглед денем и нощем. Ще прекараш целия си живот, търсейки Бога, и няма да Я намериш…, защото търсиш Него. Това е просто един пример. Казано е, че ако не видиш Бога и в посредственото, и в задълбоченото, си изпуснал поне половината от историята. Това е великата Истина.
Бог е в тъгата и в смеха, в горчивото и в сладкото. Божественото намерение стои зад всичко - следователно и Божествено присъствие има във всичко.
- Веднъж бях започнал да пиша книга, озаглавена “Бог е сандвич със салам”.
- Щеше да стане много хубава книга. Аз ти дадох вдъхновението за нея. Защо не я написа?
- Стори ми се богохулство. Или в най-добрия случай ужасно непочтително.
- Искаш да кажеш чудесно непочтително! Откъде ти хрумна, че Бог е само “почтителен”? Бог е и горе, и долу. И горещо, и студено. И ляво, и дясно. И почтителното, и непочтителното!
Мислиш, че Бог не може да се смее? Представяш си, че Бог не се радва на хубава шега? Решил си, че Бог няма чувство за хумор? Аз пък ти казвам, че Бог изобрети хумора.
Нима трябва да шептиш, когато Ми говориш? Нима жаргонът и уличният език не са ми познати? Казвам ти: можеш да разговаряш с Мен, както би разговарял с най-добрия си приятел.
Да не мислиш, че съществува дума, която не съм чувал? Или гледка, която не съм виждал? Или звук, който не знам?
Смяташ, че някои от тях презирам, а други обичам? Казвам ти: Аз не презирам нищо. Няма нещо, което да е отблъскващо за Мен. Това е живот и животът е подаръкът, неописуемото съкровище, най-святото от всички святи неща.
Аз съм животът, защото Аз съм онова, от което той е направен. Всеки аспект на живота има божествено предназначение. Нищо не съществува, нищо!, без разбрана и утвърдена от Бога причина.
- Как е възможно? Какво да кажем тогава за злото, създадено от човека?
- Не можеш да създадеш нищо (предмет, събитие или каквото и да е изживяване) извън Божия план. Защото Божият план е ти да сътвориш нещо - всичко, каквото поискаш. В тази свобода се състои изживяването на Бога да бъде Бог и това е изживяването, заради което създадох Вас… и живота.
Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам обич, защото само чрез онова, което наричате зло, можете да познаете доброто; само чрез онова, което наричате работа на дявола, можете да познаете и да свършите работата на Бога. Аз не обичам топлото повече от студеното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително. И всичко е част от нова, което съществува.
Аз не обичам “доброто” повече, отколкото обичам “злото”. Хитлер отиде на небето. Когато разбереш това, ще си разбрал и Бога.
- Но аз съм възпитан с вярата, че доброто и злото съществуват, че правилно и погрешно са противоположности, че някои неща са нередни и неприемливи в очите на Бога.
- Всичко е “приемливо” в очите на Бога, защото как може Бог да не приеме онова, което е? Да отхвърлиш нещо е все едно да отречеш, че то съществува. Да кажа, че нещо е нередно, значи да кажа, че то не е част от Мен - а това е невъзможно.
И все пак запази убежденията си, и остани верен на стойностите си, защото те са стойностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на обществото ти. Те формират структурата на живота ти и да ги загубиш би значело да разплетеш тъкънта на изживяването си. Но ги подложи на проверка една по една. Прегледай ги частица по частица. Недей разрушава къщата, но огледай всяка тухла и смени онези, които изглеждат строшени, и които вече не подкрепят структурата.
Идеите ти за редно и нередно са просто това - идеи. Те са мислите, които образуват формата и създават същността на това Кой Си Ти. Може да има само една причина и една цел за промяна на някоя от тях: ако ти не си доволен от Кой Си. Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си: “Това е моето творение, от което съм доволен”.
Ако стойностите ви ви служат, задръжте ги. Отстоявайте ги. Борете се да ги защитите. Но се стремете да се борите по начин, който не вреди на никого. Вредата не е необходим елемент в изцеряването.
- Казваш “запазете стойностите си” и в същото време казваш, че всички наши стойности са погрешни. Помогни ми да разбера.
- Не съм казал, че стойностите ви са погрешни. Нито пък, че са правилни. Те са просто преценки. Оценки. Решения. По-голямата част от тях са решения, взети не от вас, а от някой друг. От родителите ви може би. От религията ви. От учителите, историците, политиците ви. Много малко от преценките, които сте включили в Истината си, са преценки, които сте направили сами въз основа на личното си изживяване. А това, за което дойдохте тук, е изживяването и от изживяването щяхте да сътворите себе си. Вместо това вие сте сътворили себе си от изживяването на други.
Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, който си, въз основа на преживяното от други. Този е “грехът” който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие (буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.
Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване - изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви Учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, ученията ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави - затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
Няма по-добър пример за това от отношението ви към човешката сексуалност. Всеки знае, че сексуалното преживяване може да бъде най-обичното, най-възбуждащото, най-силното, най-радостното, най-обновяващото, най-ободряващото, най-положителното, най-интимното, най-обединяващото и най-възстановяващото физическо изживяване, на което хората са способни. След като сте го разбрали от опит, сте избрали да приемете вместо него минали оценки, мнения и представи за секса, провъзгласявани от други (лично заинтересовани от начина, по който мислите). Тези оценки, мнения и идеи противоречат на собственото ви изживяване, но понеже не ви се ще да изкарате учителите си неправи, убеждавате себе си, че вашето изживяване би трябвало да е погрешно. Съкрушителният резултат е, че предавате своята чиста Истина по този въпрос.
Също сте направили и с парите. Всеки път в живота си, когато сте имали много пари, сте се чувствали чудесно. Чувствали сте се чудесно, да ги получите, чувствали сте се чудесно и да ги изхарчите. В това не е имало нищо лошо, нищо по същество “погрешно”. И все пак толкова дълбоко сте ги втълпили ученията на другите по този въпрос, че отхвърляте изживяването си в полза на “Истината” Приемайки тази “истина” за своя собствена, сте формирали около нея и мисли - мисли, които са творчески. По този начин сте създали около парите и лична действителност, която ги отблъсква от вас, защото: как бихте се стремили да привличате онова, което не е “добро”?
Невероятно е, но сте създали същото противоречие и около представата си за Бога. Всичко, което сърцето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е добър. Всичко, на което учителите ви ви учат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сърцето ви казва, че Бог се обича без страх. Учителите ви ви учат да се страхувате от Бога, защото Той е отмъстителен. Казват ви, че трябва да живеете в страх от Божия гняв. Трябва да треперите в Неговото присъствие. През целия си живот трябва да се боите от присъдата на Бог. “Защото Бог е справедлив” ви е казано. И ще сте в беда, ако се противопоставите на страховитото правосъдие на Бога. Следователно бъдете “покорни” на Божиите заповеди, иначе…
И най-вече не бива да задавате логични въпроси като този: ако Бог искаше стриктно покорство пред Законите Си, защо е създал възможността за нарушаването на същите тези Закони? Учителите ви ви казват: защото Бог пожела да имате “свободен избор”. Но какъв свободен избор е това, когато да предпочетеш едно нещо пред друго води до порицание? Как ще е свободна “свободната воля”, щом тя не е твоята, а нечия чужда воля, която трябва да изпълниш, Който те учи на това, превръща Бога в лицемер.
Казано ви е, че Бог е прошката и съчувствието… обаче ако не помолите за тази прошка по “правилния начин”, ако не дойдете при Бога “както му е редът”, молбата ви няма да бъде чута, зовът ви ще остане незабелязан. Даже и това не би било толкова лошо, ако имаше само един правилен начин, но “правилните начини”, които се преподават са толкова, колкото и учителите, които ги преподават. Повечето от вас следователно прекарвате по-голямата част от живота си, след като праснете, в търсене на “правилния” път да боготворите, да се покорявате и да служите на Бога. Иронията в цялата работа е, че Аз не ви искам боготворенето, не се нуждая от покорството ви и не е необходимо да Ми служите.
В исторически план такова поведение са налагали на поданиците си монарси - обикновено вманячено егоистични, несигурни в себе си, тиранични монарси. Това по никакъв начин не са благочестиви Божии изисквания и е направо впечатляващо, че светът досега не е стигал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат нищо общо с нуждите и желанията на Бога.
Бог няма нужди. Всичко, Което Е е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.
Ако избирате да вярвате в Бог, който някак си се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е чакал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог.
Не, деца мои, позволете ми, моля ви, да ви уверя отново с тези редове, че Аз нямам нужди. Аз не изисквам нищо.
Това не значи, че нямам желания. Желанията и нуждите не са едно и също (въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).
Желанието е началото на цялото творение. То е първоначалната мисъл. То е велико чувство вътре в душата. То е Бог, който избира какво да сътвори по-нататък.
- И какво е желанието на Бога?
Желанието ми е първо да позная и изживея Себе си в цялото си величие - да знам Кой Съм. Преди да създам вас и всички светове във Вселената, Ми беше невъзможно да го сторя.
Второ, желая вие да познаете и да изживеете Действително Кои Сте чрез силата, която съм ви дал да създавате и изпитвате себе си по какъвто начин си поискате.
Трето, желая целия процес на живота да бъде изживяване на постоянна радост, вечно продължаващо творение, непрекъснато разширяване и развитие и абсолютно удовлетворение във всеки момент, наречен “сега”.
Установил съм съвършена система, в която тези желания да могат да се осъществят. Те се осъществяват сега, именно в този момент. Единствената разлика между вас и Мен е, че Аз го знам. В мига на пълното си знание (който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.
Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе (и ще те доведе) до Божественото. Всичкото това е много дълъг отговор на доста кратък въпрос.
Да, запази стойностите си дотогава, докато чувстваш, че ти служат. В същото време наблюдавай и виж дали стойностите, на които служиш с мислите, думите и действията си, носят в пространството на изживяването ти най-висшата и най-добрата представа, която някога си имал за себе си. Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на подробен обществен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си щастлив и доволен от себе си. Няма причина да продължаваме кой знае колко по-вече този разговор с Мен, защото ти си сътворил Себе си и живот за Себе си, които не се нуждаят от подобрение. Достигнал си съвършеното. Можеш да оставиш книгата настрана.
- Живота ми не е съвършен, дори и не се доближава до съвършенство. Нито пък аз съм съвършен. Всъщност аз съм едни вързоп от недостатъци. Ех, да можех (понякога си го пожелавам с цялото си сърце) да го коригирам, да разбера какво предизвиква поведението ми, какво обуславя паденията ми, какво постоянно ми се изпречва на пътя. Предполагам, че затова дойдох при Теб. Досега не съм успял да намеря отговорите сам.
- Доволен съм, че дойде. Аз винаги съм бил тук, за да ти помогна. Тук съм и сега. Не е необходимо да намираш отговорите сам. И никога не е било необходимо.
- И все пак изглежда толкова… самонадеяно… просто така да седна и да си приказвам с Теб, а още повече и да си представя, че Ти - Бога, ми отговаряш… искам да кажа това е лудост.
- Аха. Всички автори на Библията са били нормални, а ти си луд.
- Авторите на Библията са били свидетели на живота на Христос и достоверно са записали каквото са чули и видели.
- Корекция! Повечето от авторите на Новия Завет никога през живота си не са срещали или виждали Христос. Те живяха много години след като Исус напусна Земята. Те не биха разпознали Исус от Назарет, ако се сблъскат с него на улицата.
- Ама…
- Авторите на Библията бяха велики вярващи и историци. Те събраха разказите, стигнали до тях и до приятелите им от други хора - по-възрастни, получили ги на свой ред от по-възрастни, докато накрая оформиха писмен документ.
И не всичко, написано от авторите на Библията, беше включено в крайния документ.
Вече се бяха появили “църкви” около ученията на Христос и както се случва, когато и където са се събрали група хора около могъща идея, в тези църкви имаше определени лица, които решаваха коя част от историята за Христос да бъде разказвана и как. Този процес на подбор и редактиране продължи и по време на събирането, написването и издаването на евангелията и Библията. Даже няколко века след написването на оригиналните свети писания, Велик Църковен Събор още веднъж взе решение за това кои доктрини и истини да бъдат включени в тогавашната официална Библия и кои от тях би било “нездравословно” или “преждевременно” да бъдат разкривани на хората. Имало е и други свети писания - всяко от тях написано в мигове на вдъхновение от иначе обикновени хора, никой от които не е бил по-луд от теб.
- Да не би да искаш да кажеш - не се опитваш да намекнеш, нали - че тези писания могат един ден да станат “свети писания”?
- Дете Мое, всички в живота е свято. По тази мярка да, това са свети писания. Но няма да си играя с тебе на думи, защото знам какво имаш предвид. Не, не намеквам, че този ръкопис един ден ще стане свето писание. Поне не в следващите неколкостотин години или докато езикът му не излезе от мода.
- Виж сега, проблемът е, че езикът тук е твърде разговорен, твърде съвременен. Хората приемат, че ако Бог би разговарял пряко с теб, речта му не би звучала като че говори съседът ти отсреща. Би трябвало да има някаква обединяваща, даже обожествяваща структура на езика. Достойнство. Някакво усещане на Божественост.
- Както казах и по-рано, това е част от проблема. Хората имат усещането, че Бог “се показва” само в една форма. На всичко, което не съвпада с тази форма, се гледа като на богохулство. Но хайде да погледнем сърцевината на въпроса ти. Защо мислиш, че е лудост да имаш възможност да разговаряш с Бога? Не вярваш ли в молитвите?
- Да, но то е различно. Молитвата за мен винаги е била еднопосочна. Аз се моля, а Бог остава непроменен. - Бог никога не е отговорил на молитва?
- О, да, но никога устно, разбираш ли. В живота ми са се случвали всякакви неща, за които съм убеден, че са отговор (съвсем пряк отговор) на молитва. Но Бог никога не е говорил с мен.
- Ясно. Значи този Бог, в който вярваш, може да направи всичко. Само не може да говори.
- Естествено, че Бог може да говори, ако поиска. Просто не изглежда вероятно, че Бог би пожелал да говори с мен.
- В това се корени всеки проблем, с който се сблъскваш в живота си - че не се смяташ за достатъчно достоен, за да ти говори Бог.
О небеса, как можеш тогава изобщо да очакваш някога да чуеш гласа Ми, ако не можеш даже и да си представиш, че заслужаваш да ти се говори?
Ще ти кажа следното: В настоящия миг правя чудо. Защото говоря не само на теб, но и на всеки, който е взел в ръце тази книга и чете тези думи.
На всеки от тях говоря в момента. Знам кой е всеки един от тях. Знам кой ще намери пътя до тези думи и знам, че (точно както става и с другите ми послания) някои ще съумеят да чуят, а други само ще слушат, но няма да чуят нищо.
- Ами това повдига следващия въпрос. Още отсега, докато пиша този материал, аз вече замислям издаването му.
- И какво “лошо” има в това?
- Не може ли да се сметне, че създавам цялото това заради печалба? Няма ли всичко да изглежда подозрително?
- Това ли е намерението ти - да напишеш нещо, за да спечелиш много пари?
- Не. Не затова започнах да пиша. Започнах този разговор на хартия, защото от трийсет години съзнанието ми е претъпкано с въпроси - въпроси, за чийто отговор съм жадувал дълго. Идеята да превърна всичкото това в книга дойде по-късно.
- От Мен.
- От Теб?
- Да. Да не мислиш, че щях да те оставя да пропилееш всичките тези чудесни въпроси и отговори?
- Не съм се замислял над това. В самото начало просто исках отговор на въпросите, исках да свършат разочарованията и постоянното търсене.
- Добре. Спри да подлагаш мотивите си на съмнение (правиш го постоянно) и хайде да продължаваме нататък.