**********

Мога ли да те прекъсна тук? Не обичам да прекъсвам Бога, когато говори… но вече съм чувал да се приказва за неограничените възможности и мисля, че не съвпада с човешкия опит. Дори и да забравим трудностите, с които се сблъсква средният човек. Какво да кажем за предизвикателствата, пред които са изправени родените с умствени или физически недостатъци? И техните възможности ли са неограничени?
- Това сте написали в собствените си Свети писания - по много начини и на много места.
- Дай ми пример.
- Провери какво сте написали в “Битие”, глава 11, стих 6 от Библията си (българската Библия не е в същата подредба).
- Там се казва: “И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, и това е само началото на каквото са почнали да правят: и нищо няма да им е възпряно, що са намислили да правят”.
- Да. Можеш ли да повярваш на това?
- Това не отговаря на въпроса за слабите, недъгавите, инвалидите, онези, които са ограничени.
- Мислиш ли, че те са ограничени, както ги наричаш, не по техен избор? Представяш си, че някоя човешка душа се сблъсква с предизвикателствата на живота (каквито и да са те) по случайност? Така ли си го представяш?
- Имаш предвид, че душата предварително си избира какъв живот ще изживее?
- Не, това би осуетило целта на сблъсъка. Целта е да сътвориш изживяването си и по този начин да сътвориш Себе си в славния миг, наречен Сега. Следователно не избираш живота, който ще изживееш предварително. Но можеш да подбереш хората, местата и събитията - условията и обстоятелствата, предизвикателствата, пречките и възможностите, с които да сътвориш изживяването си. Можеш да подбереш цветовете в палитрата си, инструментите в сандъчето си, машините в работилницата си. Какво ще сътвориш с тях си е твоя работа. Това е работата на живота. Възможностите ти са неограничени във всичко, което си избрал да правиш. Недей да допускаш, че душа, въплътена в тяло, което ти наричаш ограничено, не е достигнала пълните си възможности, защото не знаеш какво тази душа се е опитвала да направи. Ти не разбираш плана й. Не си наясно с намеренията й.
Затова благослови всяка личност и всяко състояние и благодари. Така утвърждаваш съвършенството на Божието творение и показваш вярата си в него. Защото нищо не се случва случайно в света на Бога и съвпадения не съществуват. Нито пък светът е брулен от случаен избор или нещо, което наричате съдба.
Ако една снежинка е абсолютно съвършена в устройството си, не мислиш ли, че същото може да бъде казано за нещо толкова великолепно като живота ти?
- Но даже Христос е лекувал болните. Защо би ги лекувал, щом състоянието им е толкова “съвършено”? - Христос не ги е лекувал, защото е виждал състоянието им като несъвършено. Лекувал ги е, защото е виждал тези души да се молят за лек като част от житейския си процес. Той е виждал съвършенството на процеса. Разпознал е и е разбрал намерението на душата. Ако Христос беше почувствал, че всяка болест (умствена и физическа) представлява несъвършенство, нямаше ли просто да излекува всички на планетата едновременно? Съмняваш ли се, че е можел да го направи?
- Не се съмнявам. Вярвам, че е могъл.
- Добре. Тогава съзнанието ти настоява да разбере защо не го е направил. Защо Христос би избрал да остави някои да страдат, а други да излекува? В същия смисъл защо Бог допуска страдание изобщо? Този въпрос е задаван и преди и отговорът остава същият. Процесът е съвършен и целият свят възниква по избор. Недопустимо е да се намесваш в избора, както и да го поставяш под съмнение. А особено недопустимо е да го осъждаш.
Подходящо е да го наблюдаваш и след това да сториш каквото е възможно, за да подпомогнеш душата в нейното търсене и правене на по-висш избор. Следователно, бъди бдителен към изборите на другите, но не съди. Знай, че техният избор е идеален за тях в настоящия момент. Същевременно бъди готов да им помогнеш, ако дойде миг, в който да потърсят нов, различен избор - по-висш избор. Насочи се към духовна връзка с душите на другите - тогава и целите, и намеренията им ще ти станат ясни. Това направи Христос с онези, които излекува, и с всички, до чиито живот се докосна. Христос излекува тези, които дойдоха при него или изпратиха други да го помолят за тях. Той не лекуваше случайно и безразборно. Да направи подобно нещо би значело да наруши свещения Закон на Вселената: Позволи на всяка душа да извърви пътя си.
- Значи ли това, че не трябва да помагаме на никого, освен ако не ни е помолил? Разбира се, че не - иначе не бихме могли да помогнем на гладуващите деца в Индия, на измъчваните хора в Африка или на бедните и потъпканите където и да било. Всяко хуманно усилие би било загубено и всяка благотворителност би била забранена. Трябва ли да чакаме някой да проплаче в отчаяние или цяла нация да помоли за помощ, преди да можем да сторим това, което очевидно е правилно? - Виж как въпросът сам се отговаря. Ако нещо е очевидно правилно, стори го. Но помни да преценяваш строго кое наричаш “правилно” и кое “погрешно”.
Нещо е правилно или погрешно само защото ти казваш, че е такова. То обаче не е правилно или погрешно в същността си.

*************

Великите учители на вашата Християнска религия разбират това. Те знаят, че Христос не е бил обезпокоен от разпятието, а го е очаквал. Можел е да си отиде, но не го е направил. Можел е да спре процеса във всеки един момент. Имал е силата, но не го е сторил. Христос се е оставил да бъде разпнат, за да може да остане като вечно спасение за хората. Погледнете - каза той - какво мога да направя. Вижте кое е истина. И знайте, че всичко това и повече от него, вие също ще правите. Защото не съм ли казвал, че ви сте богове? Но вие не вярвате. Ако не можете да повярвате в себе си, тогава повярвайте в мен.
Христовото съчувствие беше такова, че той се помоли да намери път (и го сътвори), по който да повлияе на света така, че всички да достигнат рая (Себе-осъзнаването), ако не по друг начин, то чрез него. Защото той надви нищетата и смъртта. И вие можете да го направите.
Най-великото, на което Христос ви учи, не е, че ще имате вечен живот, а че вече го имате; не е, че ще бъдете в братство с Бога, а че вече сте; не е, че ще имате каквото поискате, а че вече го имате. Единственото, което се изисква от теб, е да го знаеш. Защото ти си създателят на своята действителност и животът може да ти се разкрие само така, както мислиш, че ще ти се разкрие. С мисълта си ти го довеждаш на бял свят. Това е първата стъпка към творението. Бог Отец е мисълта. Мисълта е родителят, който дава живот на всичко.
- Това е един от законите, които трябва да запомним?
- Да.
- Можеш ли да ми кажеш и други?
- Казвал съм ви други. Казвал съм ви ги всичките още от началото на света. Отново и отново съм ви ги повтарял. Изпращал съм ви учител след учител. Но вие не слушате учителите ми. Вие ги убивате.
- Но защо? Защо убиваме най-святите сред нас? Убиваме ги или ги обезчестяваме (което е същото). Защо?
- Защото те се изправят срещу всяка ваша мисъл, която би Ме отрекла. А вие Ме отричате, ако отречете Себе си.
- Защо бих отрекъл Теб или себе си?
- Защото се страхуваш. И защото Моите обещания са твърде хубави, за да бъдат истински. Защото не можеш да приемеш най-великата Истина. И затова трябва да се принизиш до духовност, която те учи на страх, зависимост и нетолерантност вместо обич, сила и приемане.
Вие сте изпълнени със страх - и най-големият ви страх е, че най-голямото Ми обещание може да се окаже най-голямата лъжа в живота. Така създавате и най-голямата измислица, която можете, за да се браните от този страх. Твърдите, че всяко обещание, което ви дава сила и ви гарантира обичта на Бога, трябва да е лъжливо обещание, идващо от дявола. Бог никога не би дал такова обещание -- си казвате - само дяволът би го направил, за да ни примами да се отречем от истинската същност на Бога, която е: страшен, ревнив, отмъстителен, съдещ и наказващ.
Въпреки, че това описание пасва по-добре на определението за дявол (ако имаше такъв), вие сте придали дяволски черти на Бога, за да убедите себе си да не приемете Божествените обещания на Създателя си, както и божествените качества у Себе си.
Такава сила е страха.
- Опитвам се да оставя страховете си зад гърба си. Ще ми кажеш ли (отново) още някои от законите?
- Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си способен да си представиш. Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се страхуваш.
- Защо е така?
- Чувството е силата, която привлича. Ще изживееш онова, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот (въпреки че животните действат по-цялостно и с повече последователност от хората), разбира веднага дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-нисша форма на живот, реагират далеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с любов, отколкото на такива, които са безразлични.
Нито едно от тези неща не е случайност. Във Вселената не съществуват случайности, а единствено една велика структура - една невероятна “снежинка”.
Чувството е енергия в движение. Когато задвижваш енергия, създаваш материя. Материята е сгъстена енергия - разместена и след това събрана накуп. Ако манипулираш енергия достатъчно дълго, ще получиш материя. Всеки Учител разбира този закон. В него е алхимията на Вселената. В него е тайната на целия живот. Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.
Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.
Енергията привлича подобна на себе си енергия и образува (да използваме по-прости думи) ”гроздове” от подобна енергия. Когато достатъчно подобни “гроздове” се сблъскат един с друг, те се “слепват” един за друг да използваме още една по-проста дума). Необходимо е невъобразимо голямо количество “слепена” подобна енергия за образуването на материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.
Това е теорията в основата на атомната ви бомба, обяснена с по-елементарни понятия. Айнщайн, повече от който и да било друг човек, се доближи до откритието, обяснението и използването на творческата тайна на Вселената.
Вече би трябвало да разбираш по-добре как хора с подобно мислене могат да работят заедно върху сътворяването на благоприятна действителност. Фразата “Когато двама или повече се съберат в Мое Име” придобива повече смисъл.
Разбира се, когато цели общества мислят по определен начин, често се случват удивителни неща - не обезателно всички от тях желателни. Например общество, живеещо в страх, много често (всъщност неминуемо) създава в плът и кръв онова, от което се страхува най-много.
По подобен начин големи общности често откриват в обединеното мислене сила, произвеждаща чудеса. Някои хора я наричат обща молитва.
Трябва да бъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат такива резултати, ако мисълта им (молитва, надежда, желание, мечта, страх) е удивително силна. Христос редовно го е правил. Той е разбирал как да въздейства на енергията и материята, как да ги преустройва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно. Много Учители са го знаели. Мнозина го знаят и сега.
Ти можеш да го знаеш. Сега веднага.
Това е знанието на доброто и злото, от което са вкусили Адам и Ева. Преди да го разберат, не е било възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Адам и Ева (митичните имена, с които сте избрали да назовете Първия Мъж и Първата Жена) са били Бащата и Майката на човешкото изживяване. Описаното като “падение на Адам” е било всъщност неговото извисяване - най-великото единично събитие в историята на човечеството. Защото без него светът на относителността не би съществувал. Истината е, че стореното от Адам и Ева не е било първороден грях, а първородна благословия. Трябва да сте им благодарни от дъното на душата си, защото правейки първия “погрешен” избор, Адам и Ева създават възможността изобщо да се прави избор.
В митологията си сте направили Ева “лошата” - изкусителката, която изяжда ябълката (знанието на доброто и злото) и свенливо поканва Адам да се присъедини. Тази митологична постановка ви е позволила оттук нататък да изкарвате жената “падение на мъжа”, което довежда до всякакви изопачени разбирания, да не говорим за изкривени сексуални възгледи и обърквания. (Как можете да се чувствате толкова добре при нещо толкова лошо?)
Това , от което се боите най-много, то най-вече ще ви настигне. Страхът ще го привлече като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни убеждения и традиции, които сте създали, съдържат ясния съвет: “Не се страхувай”. Мислиш ли, че това е случайно?
Законите са много прости:
Мисълта е творческа.
Страхът привлича енергия, подобна на себе си.
Обичта е всичко, което съществува.
- Обърка ме с тази теория. Как може обичта да е всичко, което съществува, ако страхът привлича енергия, подобна на себе си?
- Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.
В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което е съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.
Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване.
Все пак творението може да изглежда много истинско. Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде “нещо друго”, различно от Себе Си (въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е - Аз СЪМ - Всичко Е).
Сътворявайки “нещо друго” (светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.
Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг. Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали подтисниците си. Трудно ти е да го разбереш, камо ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия - всеки Учител го е правил.
Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент. Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги. И била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: обичта е отговорът. Но вие не сте слушали. Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа - тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?
Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?
Във Вселената не съществуват съвпадения.
Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук - с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.