Измежду тези така наречени естествени наклонности е наклонността към грях. Научили са ви, че сте родени в грях, че ще умрете в грях и че да правите грехове е същността ви.
Една от религиите ви даже проповядва, че с нищо не можете да го промените. Собствените ви действия са безмислени. Нагло е да мислите, че чрез някое от действията си можете да „отидете на небето". Единственият път към небето (спасението) минава не през опита ви да предприемете нещо свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато приемете Неговия Син за свой посредник.
Когато това стане, ще сте „спасени". Дотогава обаче нищо, което направиш - нито животът, който живееш, нито изборите, които правиш, нито нещо, което предприемаш по своя воля в усилието си да се усъвършенствуваш и да станеш достоен, няма ефект, не оказва влияние. Не си способен да станеш достоен, защото по рождение си недостоен. Така си бил създаден.
Защо? Бог знае защо. Може би е допуснал грешка. Може би не е успял да го направи добре. Може би сега Му се иска да може да направи всичко отначало. Ама ето го. Какво да го правим ...
- Подиграваш се с мен.
- Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Казвате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство - несъвършенството, което А з съм ви дал.
С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.
Ето как според мнозина от вас съм нагласил нещата.
Е, сега, кой на кого се подиграва?
- За втори път в книгата изглежда, че нападаш пряко фундаменталисткото Християнство Изненадан съм.
- Ти си избираш думата „нападам". Аз просто повдигам въпроса. И въпросът между другото не е „фундаменталисткото Христианство", както го наричаш. Въпросът е цялостната същност на Бога и на отношението на Бога към човека. Темата се появи тук, защото обсъждахме проблема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.
Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действителност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анархия". Аз го наричам великото обещание на Бога.
Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.
Нямаш задължения във взаимоотношениата. Имаш само възможности.
Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш наопаки, ще пропускаш идеята.
Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са свещено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.
Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.
В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.
- Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократно съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?
- Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължителността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.
Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни. И все пак, въпреки че не съществува подобно изискване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връзки съдържат забележителни възможности за съвместен растеж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.
- Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?
- Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни" причини. (Използвам думата „правилни" като относително понятие. Имам предвид „правилни" по отношение на по-голямата цел на живота ти.)
Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни" причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.
Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.
- Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.
- Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил".
-Точно така.
- И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил". Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?
За повечето хора любовта е отговор на задоволяването на някоя нужда.
Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възможността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш. Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много". Вие казвате: „Обичам те много" и оттам започва разочарованието.
- Подчертавал си това и преди.
- Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.
- Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, повтаряйки едно и също отново и отново.
- Нещо като живота.
- Туш!
- Процедираме така: ти задаваш въпросите, а Аз просто им отговарям. Ако попиташ едно и също нещо по три различни начина, Аз съм задължен да продължа да отговарям.
- Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?
- Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за цял живот, вероятно би било добре да прибавиш и малко мисъл.
От друга страна, ако ти харесва да минаваш през връзките една след друга или още по-зле, ако ти харесва да останеш в една от тях, защото си мислиш, че „трябва" и после да живееш в тихо отчаяние, ако ти харесва да повтаряш тези тенденции от миналото си, продължавай да правиш същото.
- Добре де, добре. Разбрах. Леле-е, ама си безжалостен, а?
- Това е проблемът с истината. Истината е безпощадна. Не те оставя. Непрекъснато се промъква при теб от всички страни, показвайки ти кое как е в действителност. Това може да бъде досадно.
- Добре. Искам да намеря инструментите за дълготрайна връзка и ти казваш, че целенасоченото влизане във връзката е един от тях.
- Да. Уверете се и ти, и партньорът ти, че се съгласявате за целта.
Ако и двамата се съгласите на съзнателно ниво, че целта на връзката ви е да създадете възможност (а не задължение) за растем;, за пълна Себе-изява, за издигане на живота и на двама ви до най-високия му потенциал, за излекуване на всяка неистинска мисъл или дребна идея, която някога сте имали по отношение на себе си и за крайното обединение с Бога чрез причастието на душите ви, ако положите тази клетва, вместо клетвите, които сте полагали, връзката ще е започнала на много добра основа. Тръгнала е по прав път. Това ще е много добро начало.
- И пак, няма гаранция за успех.
- Ако искаш гаранции в живота, значи животът не е това, което искащ. Искаш репетиции по вече написан сценарии ли?
Животът по природа не може да има гаранции, иначе предназначението му би се осуетило.
- Добре де. Разбрах. И така, значи поставих връзката на „много добра основа". Сега как да я поддържам по-нататък?
- Знай и разбирай, че ще има предизвикателства и трудни времена. Не се опитвай да ги избегнеш. Стани едно с тях. С благодарност. Виж ги като големи подаръци от Бога; като прекрасни възможности да направиш това, за което си дошъл във връзката (и в живота).
Постарай се да не виждаш партньора си като враг или опозиция по време на тези моменти.
Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виждаш всички проблеми като възможности. Възможности да...
- Знам, знам ... „да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина".
- Точно така! Схващаш го! Действително го схващаш!
- Звучи ми като доста безвкусен живот.
- Тогава значи си насочил погледа си твърде ниско. Разшири поле зрението Увеличи дълбочината на взора си.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за виждане. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Много повече. Страхът е единственото нещо, което го спира, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.
- Тенденцията у хората е да оправдават очакванията ни за тях.
- Нещо подобно. В случая не ми харесва думата „очаквания". Очакванията провалят човешките взаимоотношения. Нека да кажем, че хората имат склонност да виждат в себе си онова, което ние виждаме у тях. Колкото по-величествена е картината, която виждаме, толкова по-голямо е и тяхното желание да достигнат и изявят тази част от себе си, която сме им показали.
Не е ли истина, че действително благословените връзки функционират по този начин? Не е ли това част от процеса на излекуване, процесът, в който позволяваме на хората да изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на себе си?
Това не е ли същото, което правя тук, в тази книга за теб?
-Да.
- Това е задачата на Бога. Задачата на душата е да те събуди. Задачата на Бога е да събуди всички останали.
- Правим го като виждаме в другите Кои Са Те, като им напомняме Кои Са Те.
- Това може да стане по два начина: като им напомниш Кои Са Те (доста трудно, защото няма да ти повярват) или като си спомниш Кой Си Ти (значително по-лесно, защото не се нуждаеш от тяхната вяра, а само от своята). Проявявайки постоянно Кой Си Ти, в крайна сметка ще напомниш на другите Кои Са Те, защото ще видят себе си в тебе.
Много Учители са били изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната Истина. Други, като Йоан Кръстител, са били изпратени като посланици, казвайки Истината с пламенно слово, говорейки за Бога с безупречна яснота.
Тези изключителни вестоносци са били надарени с отличителна проницателност и сила да виждат и получават Вечната Истина, както и със способността да предават сложни идеи по начини, които могат и ще бъдат разбрани от масите.
Ти си такъв вестоносец.
-Аз?
- Да. Можеш ли да повярваш?
- Трудно е за вярване. Имам предвид, че всички ние искаме да бъдем изключителни...
-... Всички вие сте изключителни ...
- ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме накара да се чувствам, като че ли съм някакси „избраник" за невероятна мисия. През цялото време трябва да се боря с това его и да гледам постоянно да пречиствам всяка своя мисъл, дума и действие, за да ги предпазя от себе-възвеличаване. Така че е много трудно да чуя това, което казваш, защото съзнавам, че докосва егото ми, а аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу него.
- Знам. И понякога борбата ти не е била твърде успешна.
- С огорчение ще трябва да се съглася.
- И все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. Много са нощите, в които си се молил за яснота, умолявал си небесата за прозрение, не за да обогатиш себе си или да се затрупаш с почести, а заради дълбоката чистота на простия копнеж да знаеш.
-Да.
- И си Ми обещавал многократно, че ако успееш да узнаеш и разбереш, ще прекараш остатъка от живота си, всеки миг от него, споделяйки Вечната Истина с други ... не от нуждата да се сдобиеш със слава, а от най-дълбокото сърдечно желание да бъдат спрени болката и страданието на другите, да има радост и доволство, помощ и изцеление, отново да се свържат всички с усещането за съдружие с Бога, което ти винаги си чувствал.
-Да. Да.
- И така, избрал съм те да бъдеш Мой вестоносец. Ти и много други. Защото сега и в непосредствено предстоящите времена светът ще има нужда от много тромпети, които да провъзгласят повикването. Светът ще се нуждае от много гласове, които да изрекат думите с истината и за изцелението, за които копнеят милиони. Светът ще се нуждае от много сърца, обединени в работата на душата и готови да извършат Божието дело.
Можеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това?
-Не.
- Можеш ли честно да отречеш, че дойде затова?
- Не.
- Готов ли си тогава с тази книга да решиш и да оповестиш своята Вечна Истина, да обявиш и ясно да провъзгласиш славата Ми?
- Трябва ли да включа последните няколко реплики в книгата?
- Не трябва да правиш нищо. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само възможности. Това не е ли възможността, която си чакал цял живот? Не си ли посветил Себе Си още от най-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на подходящата й подготовка?
-Да.
- Тогава направи не каквото си задължен да направиш, а каквото имаш възможност да направиш.
А колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, защо не? Мислиш, че искам да си вестоносец в тайна?
- Не. Предполагам, че не.
- Много смелост се изисква да се обявиш за човек на Бога. Нали разбираш, че светът би те приел с много по-голяма готовност за какъвто и да било друг. Но за човек на Бога? Истински посланик! Всеки един от посланиците Ми е бил осквернен. Вместо да се сдобият със слава, всички те са получавали единствено болка в сърцето.
Съгласен ли си? Боли ли те сърцето в стремежа си да каже истината за Мен? Съгласен ли си да понесеш насмешките на събратята си човеци? Готов ли си да се откажеш от слава на Земята в името на по-голяма слава - славата на душа, която е напълно осъзната?
- Изведнъж думите ти зазвучаха доста тежко, Боже.
- Искаш да го кажа на шега ли?
- Ами просто бихме могли да направим тоновете по-светли.
- Хей, Аз съм изцяло за просветление! Защо да не завършим тази глава с шега?
- Добра идея. Знаеш ли някоя?
- Не, но ти знаеш. Кажи онази за малкото момиченце с рисунката...
- А, онази ли? Добре. Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала майката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."
- Това е чудесна шегичка. Знаеш ли кое е най-красивото? Малкото момиченце нито за миг не се съмнявало, че знае как да Ме нарисува!
- Да.
- Сега Аз ще ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.
- Добре.
- Имало едно време един човек, който изведнъж забелязал, че всяка седмица прекарва часове наред в писане на книга. Ден след ден той бързал към листовете хартия и писалката (понякога даже и посреднощ), за да улови всяко ново вдъхновение. Най-накрая някой го попитал какво прави. „О-о", казал той, „записвам много дълъг разговор, който водя с Бога." „Това е толкова мило", казал приятелят му, за да го зарадва, „но, знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност какво би казал Бога."
„Ами", засмял се човекът, „ако само ме оставиш да свърша..."