Мечо
Пух
Малкият Принц
Пилешка
супа за душата
Алхимикът
Воинът на Светлината
Петата планина
Край река Пиедра седнах и
заплаках
Илюзии
Едно
Чайката
Излекувай Живота си
Селестинското
пророчество
Разговори с Бога
Космическият език
Мистични медитации
Болестта като път
Пророкът
Четирите споразумения
Най-великия търговец
Седемте
навика на високоефективните хора
Покана за безсмъртие
А
една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат
свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да
влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като
себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,
така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
|
|
Книгата
,,Пророкът" на Халил Джубран
можете да си изтеглите от
ТУК
За
брака
ТОГАВА АЛ-МИТРА проговори
пак и рече :
- Учителю, кажи ни за Брака.
И той отвърна с думите:
- Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта
разпилеят дните ви .
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната
Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови -
а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал;
Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият,
тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в
един напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг,
защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост ,защото и колоните
на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб,
ни
дъб пониква в сянка на кипарис.
|
|
ТОГАВА ЕДНА ЖЕНА помоли:
- Кажи ни за Радостта и за Скръбта.
А той в отговор и рече:
- Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост
може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска
пещ ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано
с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че
същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че
плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват:"Радостта е по-велика от скръбта" , а от
други сте чували:"Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете,
че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта
или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.
|
