Как се прави, цяла една вселена да се материализира от мисъл? Ще трябва отново да си го обясним с наш си, астрален свят. Нека си го създадем. Представяме си, че сме в съня си. Виждаме себе си в едно празно място. Познаваме себе си много добре. Знаем какво искаме – някой с когото да споделим. Този някой, естествено ще трябва да е подобен на нас. Самата мисъл за това може да ни направи колкото си искаме наши подобия, които бихме могли да наречем свои синове, защото са родени от нас, от нашата мисъл. Тази мисъл в началото може да ни направи един син, но по късно все същата мисъл за себеподобни ще ни доведе друг и друг и все различни като характери и външност.
Заедно със синовете си ние създаваме според нуждите си едно обкръжение, което е нашият астрален свят. Не е честно да правим само неща, които на нас ни харесват, затова се и допитваме до синовете си, а и те сами биха могли да си понаправят това онова, ако създадем такова правило. А може би по-добре би било да дадем правото на нашите астрални синове да сътворят всичко, защото в края на краищата те ще живеят в този свят. И ние им казваме: “Вие казвайте какво искате, а аз ще го направя“. И те казват а ние правим. Ето ви отговор на въпроса, защо Бог говори за себе си в множествено число – “Ние”.Много честно и практично. Нали всъщност приятелите ни, са нашите мисли, ние самите (аз самият).
Не се отегчавайте и не прескачайте това обяснение. Ще ви потрябва след малко и по-късно. Нищо в тази книга не е написано случайно. Един непрочетен ред може да ви попречи да разберете всичко написано тук. Ако сте пропуснали нещо, върнете се и го прочетете. Ако не сте разбрали нещо, връщайте се към него докато стигнете до края на книгата и го препрочитайте докато го разберете . Четете тази книга докато я разберете. Прочетете я сто (100) пъти, ако трябва. Тази книга е един от начините да си припомните Безсмъртието. Знам, че не е трудно да го направите.
Да се върнем към правенето на нашия астрален свят. Представете си, че сме направили всичко в съня си, което ни тябва за да имаме пълноценно общуване със синовете си (себе си). Нашите синове са наше подобие. Ако ние имаме в себе си "тъмна" страна - имат я и нашите синове. Ако ние може да видим своята тъмна страна – нашите синове също биха могли да направят това. Сега ние си казваме: "Ето това са моите създания. Те са подобни на мене , защото са моите мисли. Всеки от тях може да живее свой си живот, и чрез живота на моите създания ще живея и Аз. А този живот ми е нужен за да мога да победя в себе си тъмнината, която виждам. Аз трябва да стана този Който Съм, без тъмнината в мен. Създавайки това правило ние озъзнаваме, че в създадения астрален свят не даваме кой знае какви големи възможности за различни преживявания. Затова решаваме да създадем един свят подобен на този, но свят с правила (закони), които ограничавайки възможностите, обогатяват различията в развитието. И решаваме всичко да е изградено от една частичка.Тази частичка бидейки наша мисъл, също е астрална (несъществуваща никъде другаде освен в мислите ни), но според създаденото правило при свързването си с други такива частици, тя създава това, което наричаме материя. Естествено това е наше правило, което е основен закон в материалната вселена и ако някой си зададе въпроса как тези частички се свързват, ще трябва да се задоволи с неопределеността на някакви "сили". И естествено никой не може да се сети, че частичката образуваща материята се съединява с подобните на нея, благодарение на нашето желание това да е така. По някаква логика това наше желание е било наречено "сила". Други (не случайно) ще ни нарекат Бог на Силите. Когато вече сме направили материята с ма-а-алката частичка и желанието ни тя да се съединява с други подобни на нея, тогава създаваме още едно правило в стремежа си да ограничим възможностите в този свят. Това правило е Времето, което ще има своето начало във нашето желание материята да живее (старее). И пак в нас, чрез нашето желание ще свърши всичко, и само ние знаем кога ще е това. Но до тогава материалния свят ще се движи по законите, които сме създали (и тези закони могат да създават под-закони) и ние няма да се намесвате в материалния свят… освен в много-о-го малко случаи, които могат да се преброят на пръстите на едната ни ръка. ...И в случаите, за които ще създадем най-красивото правило, което ще бъде единственото правило не отнасящо се до материята. Това правило ще се нарича “Правило на Живота” и за него ще говорим като му дойде времето. По този начин ние внасяме непредсказуемостта, което ще ни помогне да изживем различни ситуации в познаването на доброто и отхвърляне на злото от нас, чрез нашите създания.
А сега си спомнете момента, в който ние решихме да създадем материалния свят. Свят в който поставихме закони. Мисълта за създаване на свят със закони е сама по себе си мисъл различна от тази за астралния свят. Мисълта за материалния свят живее свой си живот в нас, а мисълта за астралния свят живее отделен живот. Ако анализираме как създавахме до тук, ще видим че създадохме всичко с три основни мисли.

1) Решихме да си направим подобни на нас синове 2) После решихме да си създадем астрален свят, в който да живеем 3) Решихме да ограничим възможностите на астралния свят от точка 2), като поставим правила, и по този начин създадохме материална Вселена.

Именно в такава Вселена живеем ние.
Вселената в която живеем е астрален свят с правила. Тя е различна от истинската именно с правилата си, в които правила се заключава нейното начало и край. Нашата Вселена не е Истинска, защото в нея са употребени правила за ограничение. Ако към една мисъл прибавим допълнителни правила, тогава мисълта с правилата става качествено различна от първата. Но безспорен факт е, че първата мисъл е истинската. Сега вече може да ни стане ясно защо
Зороастраизма в Книга на съвета на Зартошт: 5 учи, че: "… другият свят е истинският, не този"
Разбрахме как се прави материя от Мисъл. Сега да си припомним какво научихме от Сътворението в Зороастраизма? Основното е, че има едно Цяло, което съдържа два Духа – добрият Ормазд, който е вечният, и лошият Ахриман, който е осъден да умре. В борбата между тези два духа се появява нуждата от същества, които да помагат и на двата духа в битката помежду им. Тези същества са създадени като астрални (духовни) същества в астрален свят. Нека спомена и един много важен момент. В помощ на съществата, които ще създаде, Ормазд създава първо Вохуман (Добра мисъл).Чрез него съществата на Ормазд получават възможността за много бързо и напредничаво развитие. По-късно Ормазд решава да създаде всичко това в материя и го прави. Самото Сътворение на Света е извършено за шест дни.

В първия ден е създадено небето. Втория ден – водата. Третия ден – земята. Четвъртия ден – растенията. Петия ден – животните. Шестия ден – Човекът.

След като Ормазд пуска Времето да тече, материалната Вселена заживява своя пълноценен живот, чиято продължителност e 81000 години от началото до края. Споменат е броя на годините, не за да знаем колко са те, а за да знаем, че имат край.
Единствен Ормазд знае, как и кога материята ще изчезне, и имайки това знание, Той прави предложение на Ахриман. В стих 13 на “Бундахишн” Ормазд предлага на Ахриман, да се поклони на Човека и се постави в негова услуга. Дяволът Ахриман отказва, и се заканва да направи така, че съществата на Ормазд да се откажат от създателя си, и да се привържат към него – Ахриман.
Тук не мога да не спомена, че в Свещения Коран присъства подобен момент . Аллах създава човека от “звънлива глина, от менлива кал” и накарал ангелите да му се поклонят. Единствено сатаната Иблис отказал да направи това. За това си неподчинение той бил изгонен от рая заедно с Адам и Ева, които въпреки забраната, откъснали и яли плод от дървото на знанието.
А това, че Единствен Бог знае кога ще е краят е казано и в Библията:
Мат. 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
Както вече споменах, Сътворението при Юдаизма , Християнството и Исляма е еднакво, и трите религии нямат противоречия в това отношение. Също както при Зороастраизма и тука всичко се сътворява за шест дни.

В първия ден – космоса и земята. Бог създава също и светлината и я отделя от тъмнината. Втория ден – атмосферата на Земята (земното небе) Третия ден – земната твърд (почвата) и моретата Четвъртия ден – слънцето , луната и звездите Петия ден – морските и летящи същества Шестия ден – животните и Човека

Трябва да отбележа едно слабо място в този ред на Сътворението. Ако четете внимателно Библията, ще видите, че Бог създава светлината, и я отделя от тъмнината, още в първия ден на Сътворението, но Слънцето и Луната идват изненадващо късно, едва на четвъртия ден. ...Освен, ако това не се ползва, като доказателство към теорията на Хокинг-Пенроуз, твърдяща че в началото е било само светлина. Хм!
Интересен и объркващ е факта, че Бог създава космоса в първия ден, но всички небесни тела (звезди и планети) са създадени едва в четвъртия ден заедно със Слънцето и Луната. Този факт крещящо противоречи на стих 7 от глава 38 на Иов:

Иов 38:4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: Иов 38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея? Иов 38:6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, Иов 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

Според Битие 1:16,19, Бог създава звездите едва на четвъртия ден, а според горния стих, звездите на зората са пеели още в първия ден, когато се създава Земята. Някои биха се опитали да ме оборят с довода ,че звезда на зората е Венера, която не е звезда а планета. Отговора ми е, че Венера не може да свети без светлината на Слънцето, която тя отразява и която я прави видима, за да бъде споменавана като звезда. Освен това се говори за звезди в множествено число.
Не знам как теологията тълкува този недостатък в постройката на Сътворението, но за мен това няма задоволително, логично обяснение. Много по-издържано като последователност е Сътворението при Зороастраизма. Не мисля обаче, че подобно недоглеждане би могло да бъде решаваща пречка за приемането на Библията като водеща към Живота. Знаете ли, на мен много ми харесва когато Библията се нарича “Книга за Живота”. (Не бих приел – “Книга на Живота”). И запомнете, че тя е книга за живота в преходния, материален свят, и книга даваща ни знанието за вечния Живот в Бога. Мислейки в тази посока, вие ще видите, че грешки в Библията, отнасящи се до този материален свят и живот, не са от решаващо значение, за Човека, търсещ Истината за Безсмъртието. Ако искаме да сме точни и справедливи, трябва да отбележим, че всички книги от всички религии на Истинския Бог, съдържат неясноти, които биха могли да се приемат за грешки и пропуски.
Връщайки се отново към Сътворението в Библията, искам да задам въпроса, който много от вас и църквата искат да ми зададат: къде в Библията е споменато, че преди Сътворението е имало духовни същества? Мога ли да докажа подобно свое твърдение? Да! Мога! И това ще ни помогне да си припомним

Кои сме ние
...