Кой би могъл да създаде астрален свят и защо. Най-лесно бихме си представили подобно нещо, обръщайки се към сънища си. Будизма учи, че света в който живеем е илюзия, сън. Това в което живеем не е истински свят, казват те, и няма Бог който да го е създал, щом не е истински. Бог е съзнанието което създава тази илюзия, т.е. ние сме Бог. В същност като се замислим, едва ли бихме могли да намерим разумни аргументи за доказване неверността на това твърдение. Но нека не се стягаме с подобно отклонение в размислите си за астралния свят.
Та казахме - сънищата ни… Нашият ум (нарочно не използвам думата "мозък") през деня възприема реалността и обстоятелсвата в поредицата случки, обработвайки ги и складирайки ги като събития случващи се и оставащи в миналото на нашият живот. През нощта, казват учените, нашият ум си почива и сънищата са разтоварващо - развлекателната програма, служеща ни за отпускане и подготовка за следващия ден от нашия живот. В това време, казват същите учени, нашият ум създава обстановка, характери, събития и настроения необходими ни за разтоварване на натрупали се напрежения или помагащи ни за по-доброто възприемане на определени ситуации в реалния живот. На сутринта се събуждаме и казваме: "Сънувах старец. Той седеше на една пейка и..." Не се усещаме как говорим за някого в сънищата си, като за характер и лице вън от нас, а не за създание на съня ни, създания на нашия ум. Е, това е подобие на астралния свят, в който вие сте Бог и всички характери в съня ви са ваши рожби но в същото време са личности със свое его и отношение към нещата. В съня си създавате места, където не сте били никога. Времето, ако го има тече по свой си начин и никак не прилича на времето в което сте свикнали да пътувате от А до Б за 4 часа, а в съня ви А и Б са на една мисъл разстояние. Ако вие бихте били истинския Бог, тогава лесно бихте направили всичко това да може да се пипне, и вашият астрален свят би станал една друга вселена.
Понякога се опитвате да обясните сън, който ви е изглеждал толкова логичен докато сте живели в него. Но вече буден, вие се хващате, че не само логиката ви се изплъзва, но и думите са безпомощни да обяснят понятия, чувства и действия. Това е така, защото ние се опитваме да дадем смисъл на нещата в думата, а не се опитваме да обясним смисъла чрез думата. Думите сковават мисълта и отнемат голяма част от чистия смисъл на нещата. Думите са направили да забравим неща, които сме знаели в миналото.
В Библията има един стих в който Христос казва: Иоан 3:12 "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?". Използвайки най - ясен език, Христос се е опитвал да обясни учението на Бог за Царството Небесно и все пак са го вземали за луд и болен от бяс. Как ли биха го гледали, ако се опиташе да им обясни свят в който законите и действителността са подобни на тези от нашите сънища?
Казахме че астралния свят, прилича на света в нашите сънища. Нека потърсим подобни модели на астрални светове в религиите.
Според Зороастраизма, Бог(Ахура Мазда) първо е създал човешките същества в духовен вид(Бундахишн 1:8). Това е било направено в подготовката му за борба с дявола, наречен Ахриман. Тези духовни същества са били в този си вид за 3000 години, според тази книга, и едва след това те са били създадени в материални тела, които от своя страна са останали неподвижни за още 3000 ходини, докато Ахура Мазда не е пуснал времето да се движи.
С право бихме си задали въпроса, как са отмерени тия общо 6 хиляди години, ако времето е започнало да тече едва след като те са изминали. Нека не забравяме, че все пак Бог е можел да отмерва времето, въпреки че на нас ни се струва невъзможно. За него като творец всичко е възможно от мястото Му в Зурване Акарне (вечното Време). Освен това ние можем да измерваме времето само когато се намираме в частта от него наречена Тваше Кхадат – от раждането до смъртта си, но Бог е извън това време.
По-горе вече видяхме, че в шумерската теология е имало богове, които са живели като нас хората и макар и невидими, са се хранили и не са им били чужди никакви човешки слабости. Тези богове не са участвали в създаването на света, защото не са били "главни" богове. Били са очевидно само подобия на боговете, както духовните същества в Зороастраизма. Тези богове бихме могли да приемем за духовните (астрални) предшественици на човека.
Стигаме до Юдейството и Християнството. В Стария Завет -"Книга на Иов", Бог задава въпрос към Иов:

Към този стих ще се върнем отново по -късно. За сега забележете, че при сътворението на Земята са присъствали Божиите синове, възклицаващи от радост. Тук е мястото да кажа

Няколко думи за Библията

Много хора са изследвали Библията с различни цели. Някои се опитват да докажат, че Библията е книгата без грешки, други - че е пълна с грешки. Естествено е Юдейството да признава само книгите от Стария Завет. Естествено е за тях всичко добавено да е грешно. Християните към които се числя и аз са добавили към Стария Завет и 27 книги от Новия Завет, което всъщност е учението на Бог за Царството небесно, донесено ни от Неговия Син, Иисус Христос. Християнството не отрича нищо от Стария Завет (до колкото ми е известно, поизхвърлено е това-онова, което не отговаря на канона или е добавено ма-а-а-лко за подпиране на канона). В същото време християнството приема за грешно недовиждането на юдейството в някои моменти на Стария Завет, което им пречи да повярват в Христос.
В тази книга ние няма да вземаме никоя страна. Приемаме, че всички религии изповядващи Единия Истински Бог са верни. Що се отнася до Библията, аз лично мисля, че тя е една много мъдра книга, която поставям на заслуженото й първо място. Не че няма грешки в нея. Не че няма противоречия в написаното. Не! Поставям я на първо място заради мъдростта в нея, заради прозорливостта към бъдещето, заради Живота, който дава, заради Бог, с чиято помощ е написана.
Ще ме контрирате с въпроса: щом има грешки и противоречия, как може да е Книгата вдъхновена от Бог? Приятели, книгите в Библията са писани от хора (осветени, но все пак - хора) и независимо, че са вдъхновени от Бог, човек е писал и превеждал с ръката си и земния си ум. В различните книги, може да се види различния стил на авторите, техните слабости (повярвайте ми те са имали такива) и техните добродетели. Спомнете си как говорехме за невъзможността понякога да опишем сънищата си. Спомнете си, че сам Христос намери за трудно да ни обясни небесните неща. Как тогава искате смъртен човек да е безгрешен?
Да в Библията има доста технически грешки от рода на: в две книги се споменава колко коня има един цар. В едната книга са 2000 бройки, а в другата 200 (това е несъществуващ пример). Този тип грешки се срещат на доста места, но не мисля, че подобна грешка може да ни накара да се усъмним в истинността на Книгата. По - скоро аз бих се усъмнил, ако нямаше подобни грешки, което би приличало на преднамерено нагласяване. В много исторически документи се срещат такива грешки, но те не може да са причина да поставим под съмнение събитията. Може да се спори с колко войника Наполеон е водил битката при Ватерло, но не можем поради такъв спор да отречем , че битката е действително състояло се събитие. Не се оставяйте да ви заблудят с подобни "опровержения" в истинността на Библията.
На някои не им харесва, че в Библията има толкова много грозни неща , като показване на прелюбодейства, дъщери спят с бащите си , майки изяждат децата си и пр. Грозно е наистина, като живота, който описва. Затова и Библията е Книга за Живота. Тя дава Живот, но след като сте добили мъдростта от познаването на земния живот. А останалите грешки са от неправилно изследване на Книгата, водещо до неправилното й тълкуване.
Общоприето разбиране е, че Библията тълкува сама себе си. Ако има нещо неясно в нея, може да намерите отговора за това в друга книга или стих от Библията. Правило при тълкуването на Библията е, неясен стих да се тълкува с друг по-ясен стих и никога да не се прави обратното. Не се тълкуват ясно изразени мисли и понятия. Да но парадокса е, че църковния канон поставя предпоставки за появяване на грешки. Например: канона гласи, че има Един Бог изразен в Триединството.
Триединството представя трите лица на Бог. Първото лице на Бог е… Бог естествено. Второто Му лице е Синът на първото лице, а третото Му лице е Светия Дух, Който е заченал на земята второто Му лице, сиреч Сина на първото лице. Ето ви генерално противоречие, което въпреки абсолютната невъзможност да бъде облечено в логика, държи върху себе си толкова разпространена религия като Християнството. Не бихме се учудвали на това, ако си припомним, че дълги години църквата е била политическа сила в цивилизования свят. Аз нямам нищо против Триединството, но То не е приемано като Триединство а като Триравенство или по-скоро Триеднаквост, което: