Втората част на ,,Най-великия търговец на света" можете да си свалите от ТУК

Свитък с номер 1

Днес започвам нов живот.
Днес свалям старата си кожа ,страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните на посредствеността.
Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички.
Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-високите и най-богатите лози, защото са засаждани поколение след поколение от най-мъдрите предшественици на моята професия.
Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот.
Избраното поприще е отрупано с възможности, но е изпълнено със съкрушение и огорчение и, ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля сянка върху всички пирамиди в света.
Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта.
Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила тялото ми да търпи болка точно така не е предвидила живота - ми да търпи неуспех. Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, които ще ме изведат от сянката към светлината на богатството и щастието, много по-далеч и от най-чудатите ми мечти — дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена награда.
Времето учи на всичко живеещия вечно, но аз не разполагам с лукса на вечността. И все пак в определеното ми време трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото природата никога не действа прибързано.
Сто години са необходими за създаването на маслиновото дърво, царя на всички дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво, а в действителност, най-великият търговец.

Но как? Защото нямам нито знание, нито опит да постигна величие и вече се препънах в невежеството и се потопих във водите на самосъжалението. Отговорът е прост. Ще започна пътуването си без да се обременявам с ненужно знание, нито с незначителен опит. Природата ми е осигурила много повече знание и инстинкт от всеки горски звяр, а стойността на опита обикновено се надценява от старците, които кимат мъдро и говорят глуповато.
Опитът всъщност обучава съвършено, въпреки че курсът от уроци поглъща годините на човек и ползата намалява с времето, необходимо да се придобие специалната мъдрост. Накрая, когато човек умре, той изчезва. Освен това опитът може да се съпостави с модата; действие, оказало се успешно днес, утре ще бъде неприложимо и непрактично.
Само принципите устояват и сега ги притежавам, защото законите, които ще ме водят към величие се съдържат в свитъците. Те ще ме учат повече как да се предпазвам от неуспех, отколкото как да постигам успех, защото какво друго е успехът освен душевно състояние. Ще се намерят ли двама от хиляда мъдри мъже да дефинират успеха с едни и същи думи; а провалът винаги се описва само по един начин. Провалът е неспособността на човек да постигне целите си в живота, независимо какви са те.
В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други, закон, на който ще се подчиня, е:
Ще създам добри навици и ще стана техен роб.
Като дете бях роб на импулсите си; сега като всички възрастни хора, съм роб на навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път заплашващ да ограничи бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност, любов, страх, обкръжение, навици — а най-лошият от всички тези тирани е навикът. Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици. Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди за добро семе.
Ще създам добри навици и ще стана техен роб.
А как ще извърша трудния подвиг? Ще го направя чрез тези свитъци, защото всеки съдържа по един принцип, който ще премахне от живота ми един лош навик и ще го замести с друг, водещ ме към успех. Защото това е още един от законите на природата — навикът може да се премахне само от друг навик.Така че, за да изпълнят написаните думи специалната си задача, ще възпитам първия от новите си навици, който е следният:
Ще чета всеки свитък по тридесет дни, както е определено, преди да продължа със следващия.
Отначало, когато ставам, ще чета думите наум. После ще ги чета наум след като изям обяда си. За последен път ще ги чета точно преди да легна, когато денят си отива и много важно е, че този път ще ги чета на глас. Следващите тридесет дни ще повтрям този ред на действие. После ще премина към поредния свитък и ще повтарям процедурата още тридесет дни. Ще продължавам, докато преживея с всеки свитък по тридесет дни и четивото ми стане навик.
А какво ще постигна с този навик? Тук се крие тайната на всички човешки постижения. Като повтарям думите ежедневно, те ще станат част от моя активен ум и по-важното — ще проникнат и в другия ми ум, загадъчния никога не заспиващ източник, творец на мечтите ми, който често ме принуждава да действам по непонятни за мен начини.
Думите от свитъците се поглъщат от мистериозния ми ум, затова всяка сутрин ще започна да се събуждам с непозната досега жизненост. Силата ми ще се увеличи, ще се повиши ентусиазмът ми, желанието да опозная света ще победи всички страхове, познати от ранните ми години. Ще бъда по-щастлив, отколкото някога съм предполагал, че е възможно в този свят на борба и болка.
Накрая ще открия, че реагирам на всички ситуации, с които се сблъсквам, по начина, изискван от свитъците, и скоро ще ми стане лесно да действам и реагирам така, защото с практика всичко става лесно.
Ето как се заражда нов и добър навик — едно действие стане ли лесно чрез повторение, се изпълнява с удоволствие, а щом е удоволствие, в човешката природа е да го изпълнява често. Тогава то става навик, а аз — негов роб, и това е моето желание, щом навикът е добър.
Днес започвам нов живот.
И си давам тържествена клетва, че нищо няма да забави развитието на новия ми живот. Няма да пропусна нито ден без да чета, защото този ден не може да се върне, нито да се замени с друг. Не трябва и няма да нарушавам навика си всеки ден да чета от свитъците. Отделяните по няколко минути за новия навик наистина са много ниска цена за щастието и успеха, с които ще се сдобия.
Прочитайки и препрочитайки думите от свитъците, които ще следвам, никога няма да допусна краткостта им или простотата им да породят небрежно отношение към посланията в ръкописите. Хиляди гроздове се намачкват, за да се напълни една кана с вино, а люспите и оставалата каша се изхвърлят на птиците. Така е и с гроздовете на мъдростта през вековете. Много нещо е прецедено и изхвърлено като безполезно. Само пречистената истина е останала в думите, които следват. Ще пия според указанията и няма да разлея нито капка, И непременно ще погълна зърното на успеха.
Днес старата ми кожа се разпада. Ще се извисявам сред хората, а те няма да ме познаят, защото от днес съм нов човек с нов живот.
 

Свитък с номер 2

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.
Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им.
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защрто са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство за.отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрия поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов?
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душата ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да обичам. В този момент правя първата необходима стъпка да стана човек сред хората. С любов ще увелича продажбите стократно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света.
Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.


Свитък с номер 5

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?
Може ли пясъкът в пясъчния часовник да тече нагоре? Ще изгрее ли слънцето, където залязва, и ще залезе ли, където изгрява? Мога ли отново да преживея вчерашните грешки, за да ги поправя? Мога ли да стана по-млад от вчера? Мога ли да взема обратно изречените зли думи, нанесените удари, причинената болка? Не! Вчерашният ден е погребан завинаги и няма повече да мисля за него.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Тогава какво ще правя? Няма да помня вчерашния ден, нито ще мисля за утрешния. Защо напразно да рискувам настоящето за може би? Може ли утрешният пясък да изтече в часовника преди днешния? Тази сутрин слънцето ще изгрее ли два пъти? Мога ли да изпълня утрешните дела, докато стоя на днешната пътека? Мога ли да сложа утрешното злато в днешната си кесия? Може ли днес да се роди утрешното дете? Може ли утрешната смърт да хвърли сянката си назад и да затъмни днешната радост?
Трябва ли да ме засягат събития, на които може никога да не присъствам? Трябва ли да се измъчвам с проблеми, които може никога да не се появят? Не! Утре е заровено заедно с вчера и аз няма повече да мисля за него.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Този ден е всичко което имам, а часовете сега са моята вечност. Поздравявам изгрева с радостна молитва, като помилван от смърт затворник. Издигам ръце в благодарност за този безценен дар — нов ден. Но също така сърцето ми с благодарност ще тупти, когато мисля за всички, които са поздравили изгрева вчера, а днес не са вече между живите. Аз наистина съм щастлив човек и днешните часове са само незаслужена награда. Защо ми е разрешен един допълнителен ден, щом далеч по-добри от мен са си отишли? Да не би да са осъществили целите си, а аз все още да не съм постигнал своята? Не е ли това още една възможност да стана какъвто знам, че мога да бъда? В природата има ли цел? Това не е ли денят на моето превъзходство?
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Имам само един живот и той не е нищо повече от мярка за време. Когато пилея едното, разрушавам другото. Ако прахосам днешния ден, унищожавам последната страница от живота си. Следователно ще милея за всеки час от деня, защото той никога не може да се върне. Не може да се вложи в банка днес, за да се изтегли утре, та кой може да впримчи вятъра? Ще улавям с две ръце всяка минута от деня и ще се отнасям мило, с любов, защото няма равностойна цена за нея. Кой умиращ може да купи още една глътка въздух, въпреки че с готовност би дал всичкото си злато? Каква цена се осмелявам да сложа на предстоящите часове? Аз ще ги направя безценни.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. Яростно ще избягвам прахосниците на време.
С действие ще унищожа отлагането; ще заровя съмнението под вярата; ще разпръсна страха със самоувереност. Ако се говорят празни приказки, няма да слушам; няма да се мотая там, където има бездейни ръце; няма да ходя, където има лениви хора. Отсега нататък знам, че ако се домогвам до безделието, крада храна, дрехи и топлина от тези, които обичам. Аз не съм крадец. Човек на любовта съм и днес е последната ми възможност да докажа любовта и величието си.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Днешните задължения ще изпълня днес. Днес ще милвам децата си, докато са малки; утре те ще си отидат, а също и аз. Днес ще притискам жена си в прегръдка и нежно ще я целувам; утре няма да я има, както и мен. Днес ще помогна на приятел в нужда; утре той вече няма да вика за помощ, нито аз ще чуя виковете му. Днес ще се отдам на саможертва и работа; утре няма да имам нищо за даване и няма да има кой да получава.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
А ако е последният, ще бъде най-чудесният ми паметник. Ще направя този ден най-хубавия в живота си. Днес ще изпивам всяка минута до дъно. Ще опитвам с наслада вкуса й и ще благодаря. Ще направя всеки час значим, а всяка минута ще разменям само срещу нещо ценно. Ще работя по-
усилено от всеки друг път и ще напрягам мускулите си, докато изкрещят за разтоварване, а и тогава пак ще продължа. Ще правя посещения повече от всякога. Ще продавам стоки повече от всеки друг път. Ще печеля злато повече от всеки друг път. Всяка днешна минута ще бъде по-ползотворна от вчерашните часове. Последната трябва да бъде най-чудесната.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден,
А ако не е, ще падна на колене, за да отдам благодарност.

Свитък с номер 6

Днес ще бъда господар на емоциите си.
Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижа ва.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Един от почти неразбраните природни трикове е всеки ден да се събуждам с настроение, различно от вчерашното. Вчерашната радост ще стане днешна тъга; но от днешната тъга ще води началото си утрешната радост. Дълбоко в мен има колело, което постоянно с върти от тъга към радост, от възбуда към потиснатост, от щастие към меланхолия. Както при цветята, сега разцъфналата ми радост ще посърне и изчезне в униние и все пак ще помня, че както увехналото цвете носи семето на бъдещия разцвет, така и днешната тъга носи зародища на утрешната радост.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
А как ще овладея емоциите,.за да бъде ползотворен всеки ден? Защото, ако настроението ми не е подходящо денят ми ще бъде неуспешен. За да виреят, дърветата и растенията зависят от атмосферните условия, а аз изграждам собствените си условия, нещо повече — пренасям ги със себе си. Ако на клиентите си занеса нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм, те ще реагират с нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм и няма да купят нищо. Ако нося радост, ентусиазъм, духовитост и смях, моето настроение ще ми даде богат урожай от продажби и цял хамбар злато.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
А как ще овладея емоциите си така, че всеки ден да е щастлив и ползотворен? Ще науча тази вековна тайна: слаб е, който разрешава мислите да контролират действията му, силен е който заставя действията си да контролират мислите. Всеки ден, щом се събудя, ще следвам този план за борба, преди да са ме завладели силите на тъгата, самосъжалението и неуспеха:
ако се чувствам подтиснат, ще пея;
ако се чувствам тъжен, ще се смея;
ако се чувствам болен, ще работя двойно повече;
ако чувствам страх, ще се хвърля напред;
ако се чувствам малоценен, ще облека нови дрехи;
ако се чувствам несигурен, ще повиша глас;
ако чувствам бедността, ще мисля за предстоящото богатство;
ако се чувствам нищожен, ще си спомня целите си.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Отсега нататък ще знам, че само хора с посредствени способности могат винаги да са на собствената си висота, а аз не съм посредствен. Някои дни ще трябва непрекъснато да се боря срещу сили, които рязко биха ме, повалили. Такива като отчаяние и тъга се разпознават лесно, но има други, приближаващи с усмивка и приятелска ръка. Те също могат да ме унищожат. Никога няма да изоставям контрола и срещу тях.
Ако стана прекалено самоуверен, ще си припомня неуспехите си.
Ако си угаждам прекалено много, ще си спомня глада в миналото.
Ако усетя тихо задоволство, ще помисля за конкуренцията.
Ако ми се усладят моменти на величие, ще си спомня моменти на срам.
Ако се почувствам всемогъщ, ще се опитам да спра вятъра.
Ако постигна огромно богатство, ще си спомня за една ненахранена уста.
Ако се възгордея извънредно много, ще си спомня момент на слабост.
Ако почувствам, че съм неповторимо опитен, ще погледна звездите.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
И с това ново знание ще разбирам и различавам настроенията и на онзи, към когото се обръщам. Ще проявявам снизхождение към гнева и раздразнението му в този ден, защото не знае тайната на контрола на ума. Мога да издържа стрелите и обидите му, защото знам, че утре ще се промени и близостта с него ще бъде удоволствие.
Никога вече няма да преценявам човек от една среща; никога вече няма да пропускам в утрешния ден да посетя отново онзи, който днес ме посрещна с омраза. В този ден той няма да купи златни колесници за грош, докато на следващия би сменил дома си за едно дърво. Това тайно знание ще бъде ключът ми към огромно богатство.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Отсега нататък ще познавам и откривам мистерията на настроенията в цялото човечество и в мен. От този момент съм готов да контролирам различните личности, които се събуждат в мен всеки ден. Ще овладея настроенията си с положителни действия, а овладея ли ги, ще контролирам съдбата си.
Днес аз контролирам съдбата си, а тя е — да стана най-великият търговец в света.
Ще овладея себе си.
Ще стана велик.

Свитък с номер 9

Мечтите ми не струват нищо, плановете ми са бъркотия, целите — невъзможни.
Всички са без стойност, ако не ги последва действие.
Ще действам сега.
Никога не е имало карта, колкото и внимателно да е изработена в детайли и мащаб, която да е пренесла притежателят й дори и на един земен инч. Никога закон, написан на пергамент, колкото и да е справедлив, не е предотвратявал престъпление. Никога не е имало свитък — дори като този в моите ръце, който да е спечелил един грош или да е предизвикал едничка дума на одобрение. Само действието е огнивото, подпалващо картата, пергамента, свитъка, мечтите, плановете и целите им в горяща сила. Действието е яденето и питието, които ще хранят успеха ми.
Ще действам сега.
Влачещото ме назад протакане беше родено от страх, а сега познавам тайната, изровена от дълбините на всички храбри сърца. Сега знам, че за да победя страха, трябва винаги да действам непоколебимо и ускореният ми пулс ще изчезне. Сега знам, че действието смалява ужасяващия лъв в спокойна мравка.
Ще действам сега.
Отсега нататък ще помня урока за светулката, която дава от светлината си само, когато лети,
само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.
Ще действам сега.
Няма да прехвърлям задачите от днешния ден и да обременявам утрешния, защото знам, че утре може да значи никога. Нека действам сега дори и действията да не ми донесат щастие или успех. По-добре е да действаш и да се провалиш, отколкото да загазиш без да действаш. В действителност плодът на щастието може да не е откъснат от действието ми и все пак с бездействие всички плодове ще загинат на лозата.
Ще действам сега.
Ще действам сега. Ще действам сега. Ще действам сега. Отсега нататък ще повтарям тези думи постоянно, всеки час, всеки ден, всички дни, докато свикна с думите като с дишането, а явилите се като последствие действия станат инстинктивни като мигането на клепачите ми. С тези думи мога да подчиня ума си да изпълнява всяка дейност, необходима за успеха ми. С тях мога да подчиня ума си, да посрещна всяко предизвикателство, което поражението избягва.
Ще действам сега.
Ще повтарям тези думи постоянно и отново.
Когато се събуждам, ще си ги казвам и ще скачам от леглото, а поражението ще остане да си доспива още час.
Ще действам сега.
Когато вляза в пазара, ще си ги кажа и веднага ще се изправя срещу първите си изгледи за успех, докато поражението все още премисля вероятността за рязък отказ.
Ще действам сега.
Застана ли срещу затворена врата, ще ги казвам и ще чукам, докато поражението чака отвън със страх и треперене.
Ще действам сега.
Срещна ли изкушение, ще ги казвам и веднага ще реагирам, за да се отдалеча от злото.
Когато се поблазня да се оттегля и на следващия ден да започна отново, ще ги кажа и веднага ще действам за извършване на още една продажба.
Ще действам сега.
Само действието определя цената ми на пазара и, за да я увелича, ще умножавам действията си.
Ще ходя там, където неуспехът се страхува да отиде. Ще работя, когато поражението търси почивка. Ще говоря, когато провалът остава безмълвен. Ще посетя десетина, които могат да купят стоката ми, докато поражението гради грандиозни планове за едно посещение. Ще казвам — изпълнено е, преди поражението да каже, че е твърде късно.
Ще действам сега.
Защото настоящето е всичко, което имам. Утре е ден, отреден за труда на мързеливите. Аз не съм мързелив. В утрешния ден злите ще станат добри. Аз не съм зъл. В утрешния ден слабите ще станат силни. Аз не съм слаб. В утрешния ден некадърните ще успеят. Аз не съм некадърник.
Ще действам сега.
Когато е гладен, лъвът яде. Когато е жаден, орелът пие. И двамата ще загинат, ако не действат.
Аз съм гладен за успех. Жадувам за щастие и душевно спокойствие. Ако не действам, ще изгния в живот от неуспехи, мизерия и безсънни нощи.
Ще командвам и ще се подчинявам на командите си.
Ще действам сега.
Успехът няма да чака. Ако отлагам, ще се обрече на друг и ще го загубя завинаги.
Сега е времето. Това е мястото. Аз съм човекът.
Ще действам сега.

Свитък с номер 10

Кой е такъв неверник, че да не се е обръщал към своя Бог в момент на голямо бедствие или
душевно терзание? Кой не е крещял, изправен срещу заплаха, смърт или мистерия извън нормалните му преживявания и възприятия? Откъде произлиза този дълбок инстинкт, който се изплъзва от устата на всяко живо същество в момент на смъртна опасност?
Махни рязко с ръка пред очите на някой и клепачите му ще замигат. Чукни някого по коляното и кракът му ще отскочи. Накарай някого да изпита таен ужас и устата му ще изрече: „Господи" от същата дълбока подбуда.
Не е необходимо религията да е изпълнила живота ми, за да позная най-великото тайнство на природата. Всички същества, които ходят по земята, включително човекът, притежават инстинкта да викат за помощ. Защо притежаваме този инстинкт, тази дарба?
Нашите викове не са ли вид молитва? Не е ли непонятно защо в свят, управляван от природни закони, се Дава на агне, или муле, или птица, или човек инстинктът да вика за помощ, ако някой велик ум не е осигурил този вик да се чуе от висша сила, способна да чува и откликва на вика ни? Отсега нататък ще се моля, но виковете ми за помощ ще бъдат само молби за ръководство.
Никога няма да се моля за материалните неща на света. Не подвиквам на слуга да ми донесе
храна. Не поръчвам на ханджия да ми осигури стая. Никога няма да се стремя към доставяне на злато, любов, добро здраве, дребни победи, слава, успех или щастие. Ще се моля само за напътствия, посочващи ми пътя към спечелването на тези неща и молитвата ми винаги ще има отговор.
Напътствията, които търся, може да се появят или да не се появят, но нима и двете не са отговор? Ако едно дете поиска хляб от баща си, но хлябът не дойде, бащата не е ли отговорил?
Ще се моля за ръководство и ще се моля като търговец, по следния начин:
О, Създателю на всичко съществуващо, помогни ми. Защото днес излизам в света гол и самотен и без твоята напътстваща ръка ще се лутам далеч от пътеката, водеща към успех и щастие.
Не те моля за злато или дрехи, или дори за шансове, отговарящи на способностите ми, а да ме водиш така, че да мога да придобия способности, равностойни на шансовете ми.
Научил си лъва и орела как да ловуват и да преуспяват със зъби и нокти. Научи ме как да ловувам с думи и да преуспявам с любов, за да мога да стана лъв сред хората и орел на пазара.
Помогни ми да остана смирен сред препятствия и поражения, но не крий от очите ми наградата, която ще дойде с победата.
Възложи ми задачи, с които другите не са се справили, но ме научи как да откъсна от техните поражения семената на успеха. Изправи ме срещу ужаси, които ще калят духа ми; но ме дари с храброст да се смея на опасенията си.
Отдели ми достатъчно дни за постигане на целите; все пак ми помогни да живея днес така, сякаш е последният ми ден.
Напътствай ме в думите така, че да ми носят резултати, но ме оставяй ням за слухове, за да не наклеветя никого.
Възпитай в мен навика да опитвам и опитвам отново;
и все пак ми покажи как да използвам закона за търговските загуби. Подкрепи бдителността ми
да разпознава възможностите, но ме дари с търпение, което ще концентрира силата ми.
Потопи ме в добри навици, за да се удавят лошите, но ми дай състрадание към слабостите на другите. Позволи ми да узная, че всичко ще отмине, но ми помогни да мисля за даровете на днешния ден. Подложи ме на омраза, за да не ми е чужда, но напълни чашата ми с любов, за да превърна непознатите в приятели.
Но нека всичко това стане само, ако е такава волята ти. Аз съм малък самотен грозд, здраво закрепен за лозата. И все пак си ме направил различен от всички други. Сигурно наистина има специално място за мен. Води ме. Помогни ми. Покажи ми пътя.
Нека стана всичко, което си предвидил за мен, когато си посял моето семе и си избрал да покълне в лозето на света.
Помогни на смирения търговец.
Води ме, Господи.


върни ме горе .........................................Friday, February 17, 2006