Elan:lyubimi:knigi

Книгата ,,Мечо Пух" на Алън А. Милн можете да прочетете ето ТУК

"Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
После мисли още дълго и си каза:
"А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"
То се изправи развълнувано.
- А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!

- Може да ме забележат, но може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!

Пух си измъкна главата от дупката, замисли се и си каза: "Трябва да има някой, който да каже "никой"!"

Колкото повече толкова повече.

- Да - каза Пух, - това е! Никакво съмнение - мед... бих казал до дъното на гърнето. Освен ако ... някой не е сложил сирене на дъното, за да се пошегува. Може би е по-добре да опитам малко по-надълбоко ... в случай че ... в случай че Муслона не обича сирене ... като мен ... ох - въздъхна той дълбоко, - имах право, мед ... чак до дъното!

Пух се изкашля леко и започна:
"Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум."
В понеделник, когато е топло, аз си мисля това-онова и най-често в главата ми чопли това Онова ли е и онова - Това.
Във вторник завей, завали ли - аз се блъскам кат птичка в кафез и се чудя и мая дали е... дали тез са Онез и онез - Тез?
Във сряда под облаче бяло се замислям и нямам покой - мисля де се е чуло, видяло кой Какво е и какво е Кой?
В четвъртък, щом всичко замръзне - всяко клонче със скреж е покрито ... Мисля. Мисля... дорде ми омръзне, че които са Тез - не са тез, Които.

"Ами ако изпея първия стих два пъти много бързо, може би ще се окаже, че пея третия и четвъртия стих, преди да съм помислил за тях, и така ще стане Хубава Песен. Хайде!"
Пей, хей! За живота на Мечето! Пей, хей! За живота на Мечето!
Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във мед!
Пей, хей! За Мечето!
За Пух в мраз и Пух в горещо,
скоро ще получа пак нещо!!

Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го споделяш.

Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея. То си каза: "Ако бутилка може да плува, значи и гърне може да плува. И ако гърнето плува, аз мога да седна отгоре му ако е достатъчно голямо гърне."

- А сега, Пух - каза Кристофър Робин, - къде е твоята лодка?
- Трябва да ти кажа - говореше Пух, като слизаха към брега на острова, - че тя не е обикновена лодка. Понякога е Лодка, а понякога е по-скоро Инцидент! Зависи!
- От какво зависи?
- От това, дали си отгоре, или отдолу.

Един ден, когато Мечо Пух нямаше какво друго да прави, той си помисли, че трябва да направи нещо и тръгна към къщичката на Прасчо, за да го види какво прави.

"Зайо! - каза си наум той. - Обичам разговорите със Зайо! Той говори умни неща, не употребява дълги и мъчни думи като Бухала. Казва къси и лесни думи като: "Какво ще кажеш, да обядваме ли вече?" или "Заповядай, Пух!". Наистина трябва да отида да видя Зайо!"
И Пух неусетно изпя още един куплет:
Обичам! Обичам такъв разговор -
дума да няма! Това е приятен, щастлив разговор
между двама: "Да хапнем ли, Пух!" - може да стане
навик у Зайо.
По-прелестен навик от туй: "Заповядай!" - не зная!

"Не съм казал, че няма да се случи Инцидент сега - имайте го предвид! Смешно нещо са Инцидентите: никога не се случват, преди да се случат!"

Тогава Пух си каза: "Не съм виждал Ру отдавна и ако не го видя и днес, ще стане още по-отдавна!"

Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!"
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!

Пух взе да се чувствува по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

Следващият ден беше съвсем различен ден. Вместо да бъде слънчев и топъл, беше мъглив и студен. За себе си Пух не се безпокоеше, но си помисли колко мед пчелите няма да могат да съберат в такъв ден! Когато денят биваше мъглив и студен, Пух винаги ги съжаляваше.

- Ами... - каза Пух - ние търсим дома си и не го намираме. Затова мисля, че ако започнем да търсим Купчинката, ние ще сме сигурни, че няма да я намерим, и това ще бъде Много Хубаво, защото тогава може да намерим нещо, което не търсим и което може би ще бъде това, което наистина търсим.
- Не ми се вижда много разумно - отсече Зайо.
- Да - каза смирено Пух. - Не е. Но ми се струваше разумно, докато го измислях. А сега, когато го казах, като че ли нещо не е така.