ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО С ЛУИЗ ХЕЙ

Ето основните моменти от нейната философия:

·ТОВА Е САМО МИСЪЛ, А МИСЛИТЕ МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.
Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от една мисъл. Какъвто и да е проблемът, онова, което ни се случва, не е нищо повече от външен ефект на мислите вътре в нас. Дори омразата към себе си е само омраза към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако например си мислите: "Аз съм лош човек", тази мисъл създава усещане за омраза към себе си и вие започвате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали усещането. Мислите могат да се променят. Съзнателно си подберете нова мисъл, например: "Аз съм прекрасен." Промените ли мисълта, променя се и чувството. Всяка наша мисъл създава бъдещето ни.

· СИЛАТА ВИНАГИ Е В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.
Този момент е всичко, което имаме. Онова, което изберем да мислим, вярваме и казваме сега, създава изживяванията ни утре, следващия месец, догодина и т.н. Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си сега, избираме ли ги така внимателно, както бихме избрали подарък за скъп приятел, ще притежаваме властта да определяме сами пътя си в живота. Ако се съсредоточим върху миналото, няма да имаме достатъчно енергия, която да вложим в настоящия момент. А ако живеем в бъдещето, ще живеем във фантазия. Единствено сегашният момент е реален. В него започва процесът на промяната в нас.

· ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МИНАЛОТО И ДА ПРОСТИМ НА ВСИЧКИ.
Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в "непрощаване", те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката - прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

Продължавам до обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с Всички хора работя само Върху едно и то е: Да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек.
Обичта към себе си извършва чудеса в Живота ни.
Не става дума за суетност или Високомерие, или надменност - тава не е любов. То е просто страх, говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което Всъщност представляват тялото и
умът ни.
„Любовта" според мен е благодарност - до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока. Мога да обичам:
Самия Жизнен процес.
Радостта, че съм жива.
Красотата, Която Виждам.
Друг човек.
Знанието.
Умствения процес.
Телата ни и начина, по Които функционират.
Животните, птиците, рибите.
Растителното царство във всичките му форми.
Вселената и начина, по който тя действа.
Какво можете да прибавите вие към този списък?
Нека погледнем някои от начините, по които не се обичаме:
Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.
Злоупотребяваме с телата си чрез храната алкохола и наркотиците.
Приемаме, че не сме достойни за обич.
Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.
Създаваме болести и страдания в телата си.
Отлагаме неща, от които бихме имали полза.
Живеем в хаос и безредие.
Задлъжняваме и се обременяваме.
Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.

Луиз Хей - "Излекувай живота си"