Хазрат Инаят Хан е роден в индийския град Барода в 1882 г. Бил известен в цяла Индия като певец, несравним майстор на вина и предан възродител на класическата музика на Индия. Бил е и първият, възползвал се от учебник по музика и започнал да учи по него - учебник, съчинен от неговия дядо Маула Бакши, изобретил първата система за нотен запис на индийска музика.
През 1910 г. Хазрат Инаят Хан бил поканен да изнесе първите концерти на индийска музика на Запад: първо в Америка, а след това в Париж. Сред неговите познати бил Клод Дебюси, на когото подарил мелодии, които могат да бъдат проследени в някои от симфоничните произведения на композитора.
През 1913 г. Хазрат Инаят Хан заминал за Русия, където се запознал със Сергей Толстой, син на знаменития романист граф Лев Толстой и композитора Александър Скрябин, на когото също подарил мелодии и някои от тях, в частност "Танц на Афганската Сабя" , Скрябин впоследствие използвал в едно от своите симфонични произведения. По време на пребиваването си в Москва Хазрат Инаят Хан обсъжда със Скрябин създаването на симфония, която нарекли "Мистерия" и която впоследствие била написана от композитора под вдъхновението на запознаването с понятията на мистицизма. В Москва се родила и Нуруниса - най-голямата дъщеря на Хазрат Инаят Хан (по-късно наградена с Британския георгиевски кръст и Френския кръст на войната), тя се родила в къщата срещу Великопетровския манастир, няколко месеца преди началото на Първата Световна война.
Зад тази страница на историята основно достижение на Учителя след 1914 г. е организирането на голямо движение, събиращо суфиски братя и сестри под духовния флаг за любов, хармония и красота. В същността на това безпрецедентно движение стои идеалът за достигане на духовна свобода, уникалното разкриване на философския секрет и тайнственост за благото на цялото човечество, пълно освобождение на религиозното и езотеричното знание от църковните догми и псевдо-духовната власт, като с това допринася за нов подход към духовността, нямащ нито кастови, нито вероизповеденчески различия.
Суфиското послание, което Хазрат Инаят Хан е донесъл на света, може да се сравни с космическа симфония на любовта, хармонията и красотата, пробуждаща сърцето на търсещия пътя на истината. Красотата на мелодичната песен настройва човека към мистичното разбиране на Любовта, Любящия и Възлюбения и разкриват магическата сила и мистика на звука.
Тази мистерия поднася на тялото, сърцето и душата целителна сила, особено тогава, когато настройвайки се към абстрактните идеи, човек достига медитативните сфери, където фините вибрации на невидимия свят и недоловимия звук стават духовно вдъхновение, познато на мъдреците от всички времена като неизказано Слово.
Хазрат Инаят Хан е престанал да се занимава с музика, за да предаде на човечеството тази настройка към безмълвната песен, изпълваща неговото собствено сърце и постоянно звучаща от всички негови страници:

Да отворим нашите сърца, за да чуем Твоя глас, постоянно избликващ отвътре.
Хидаят Инаят Хан (Син на Хазрат Инаят Хан)

1 2 3
Книгата ,,Космическият език" на Хазрат Инаят Хан ще можете си свалите от ТУК

ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Съществуват безброй места, където могат да се видят камъни или корени с артистично гравирани изображения. Понякога това са букви, изрязани върху скала или камък в планината - букви, които днес никой не може да прочете. И все пак, човек, надарен с интуиция, може да се докосне до тях чрез вибрациите, атмосферата и чувството, което те излъчват. На пръв поглед това е гравюра, но всъщност е запис, говорещ за това, което е било записано. Нито един пътешественик, надарен с интуиция, няма да отрече факта, че в земите с древни традиции е видял безброй места, които възпяват легендарното минало.
Гората, градините, старите дърветата, пазят спомени за миналото, носят впечатления, предадени им от хората, седели под тях. На Изток хората са суеверни и се отнасят със страхопочитание към свещените дървета. Веднъж създадена от някой, който е седял, почивал или размишлявал под дървото, вибрацията съзнателно или несъзнателно се поема от самото дърво. Човек може отдавна да е забравил това, което е преживял, но дървото го помни, защото съхранява присъстващ в него глас по-ясно, отколкото една скала, например.
В тропическите страни, където от древни времена хората са привикнали да пътешестват през гори и джунгли и да търсят убежища под определени дървета, всичко, всичките им мисли и чувства са попивали в тези дървета. Хората с по-голяма интуиция чуват гласа на дърветата по-ясно, отколкото гласа на друг човек.
Подобно нещо се среща и сред домашните животни - нашите любимци, които преживяват нашите чувства и долавят мислите ни чрез контактите си с нас. И по този въпрос също съществуват суеверия, особено относно конете. Докосналите се до тайната, са много внимателни в покупката на коне: освен здравето и породата, конят трябва да има и подходящи вибрации. Много често може да се окаже, че кон от хубава порода и съвършен вид носи нещастие. Причината е, че разочарованието на човека, който е яздил коня, е останало в животното, записано е в сърцето му. Много е вероятно състоянието на този човек да се е променило, но излъчването, което е влязло чрез него в коня, продължава да действа още дълго.
Веднъж в Непал аз самият бях потресен да видя кон и слон, които се пазеха само за ездата на махараджата на Непал. Изглеждаше, сякаш животните осъзнаваха своето предназначение. По чувството им за собствено достойнство проличаваше, че знаят кому принадлежат. Във всяко движение на коня, във всеки поглед, хвърлен от слона, можеше да се почувства присъствието на махараджата, И не само това, но всичко, принадлежащо на махараджата: болка или удоволствие, живот и емоции - всичко изглеждаше като записано в слона. А най-неочакваното нещо беше това, че този слон не беше по-голям по размери от другите слонове, а често именно размерът придава на слона чувство за собствено достойнство. Конят също не беше по-едър от другите коне. В случая размерът нямаше значение. Особен беше духът, който се проявяваше в тези животни, той олицетворяваше тяхното самочувствие.
Казаното до тук води мисълта ни в друга посока. Само човек може създаде връзка с друг човек, какъвто и да е той - тъжен или щастлив, глупав или мъдър, благороден или безчестен. Когато хората са духовно свързани помежду си, всеки носи и вибрацията на другия и тя се долавя в неговите мисли, реч и действие. Човек, колкото и щастлив да е, ще поеме мелодичната тема на тъгата, ако е емоционално свързан с някой, който е нещастен. Тя се разпростира, пее своята песен отделно от цялата симфония, има свой собствен тон и вие винаги можете да го различите. В мъдрия човек, който е свързан с глупак, звучи подобна тема, звучи съвършено друга мелодия, с друг ключ и друга височина, различна от изначалната песен.
Дори обикновен човек, свързан с някой благороден и достоен, въпреки своите недостатъци носи и нещо от него - една особена тема, отчетливо звучаща за слушащите сърца.
От психологическа гледна точка е много важно да умеем да различаваме тези нюанси в човека и да се съобразяваме с тях. Да не забравяме, че мъдрият човек не винаги е по-стойностен от глупавия и добрият не винаги е само положителен, в сравнение със злия. Никой от нас не може непрекъснато да бъде носител на положителни вибрации. На всеки е нужно време за промяна трансформация на всички влияния, получени от другите. Съществува велика мъдрост в изказването, че човека ще го познаеш по неговите приятели. На Изток обръщат голямо внимание на това, особено, от духовна гледна точка. За тези, които търсят духовната истина, връзката с приятели, поели по този път, е по-ценна от всичко друго. Приятелството с подходящи хора се счита за най-важното нещо. Всички останали добродетели се нареждат след това.

МАГНЕТИЗЪМ НА СЪЩЕСТВАТА И ПРЕДМЕТИТЕ

Когато човек прави нещо, той не само внася в него своя магнетизъм, но и гласът на душата му се въплъщава в това, което прави. За сетивния човек не представлява трудност по храната, която му е предложена, да определи мислите на готвача, степента му на духовно развитие, както и това, за което е мислил в момента на готвенето - всичко се съдържа в храната. Ако готвачката е била раздразнена по време на готвенето, ако е мърморела и се е чувствала нещастна, ако е въздишала от мъка - това се представя пред нас заедно с храната, която е приготвила. Именно знанието за този факт е заставяло индусите да канят в качеството на готвач брамин от висша каста, чиято духовна еволюция е висока, животът му е чист, мислите — възвишени. И до ден днешен: един брамин, който понякога е и Гуру - учител за другите касти - може да бъде великолепен готвач.
В древни времена, когато човешката личност се е проявявала във всичко, всеки човек, независимо от степента на своето положение в обществото, е умеел да поднася и приготвя блюда за себе си и за приятелите си и този, който канел в дома си роднини и приятели и им поднасял собственоръчно приготвени блюда, демонстрирал с това най-голямо уважение към тях. Главното е било не блюдото, а мисълта, вложена в него.
В днешно време животът, изглежда, не следи много неща от личния характер. Било е време на Запад и на Изток, когато изкуството за тькане или бродиране на дрехи е било познато на всяко малко момиче и да дариш брат или сестра, любим или роднина с малка вещ, направени от собствените ти ръце, е било скъп обичай. Сега е лесно да купиш нещо от магазина - никой не знае кой го е правил и как: без желание и с негодувание или по друг начин. Остава загадка, в какво състояние се е намирал в този момент работникът, какво е вложил в изработения предмети. Когато момичето шие за този, когото обича, с всеки бод предава и своята мисъл - ако работи с любов и силно чувство, всеки бод поражда нова мисъл, вплита я в тъканта и оказва на любимия помощта, от която се нуждае душата му.,
Кой се интересува днес кой е изработил вагоните, самолетите и корабите и на кого поверяваме живота си. Кой знае какво е било състоянието на ума на строителите на "Титаник"? Имало ли е сред тях миротворец, обучаващ ги да съхраняват определена нагласа на ума по време на неговото създаване?
Всичко, което някога е било създадено, носи в себе си магнетично излъчване. Ако работата е била свършена без да се вложи нужната мисъл, много е възможно опасност да грозят хората , които пътуват на кораба, във влака или в колата. Много често ставаме свидетели на нередности, сякаш нямащи видима причина, нещо се счупва без материален повод, Значи в създаването на тази вещ е била привнесена мисъл за разрушение и тя работи чрез вещта - това е нещо по-живо от самата вещ. Нещо аналогично става и когато се строи къща. Предават се мислите на тези, които са строили, дори на хората, изработили проекта.
Мисълта, въплътена във вещите, носи жизнена сила, или по-точно казано - вибрационна сила. В концепциите на мистиците се счита, че вибрациите имат три аспекта: чуване, виждане и осезаемост. Вибрациите, вместени в предмета, никога не са видими и не се чуват. Те са само осезаеми. Осезаеми за интуитивната способност на човека. Но това не означава, че този, който е загубил интуитивната си способност, не ги усеща, той също ги усеща, но това става несъзнателно.
Накратко, съществува мисъл, въплътена във всички предмети, създадени от индивидуално или колективно и тази мисъл води до съответни резултати.
Влиянието, вместено във вещите, съответства на интензивността на чувствата. Клавишите на пианото резонира в съответствие с интензивността на удара върху него, Ако просто възпроизведете нота на пианото, тя ще продължава да резонира определено време, ако вие натиснете клавиша с по-малка интензивност, ще резонира по-кратко време. Резонансът съответства на силата, с която удряте по клавиша, но в същото време зависи и от инструмента, с който възпроизвеждате този звук. При някой инструмент струните ще вибрират продължително време, при друг - кратко. Върху резонанса влияе и начинът, чрез който събуждате вибрации и възпроизвеждате ефекта.
Бог е във всичко, но предметът е само инструмент, а човекът е самият живот. Само човек може да изпълни предмета с живот. Когато се създава определена вещ, в периода на създаването, в нея се втъкава "живот", който се проявява подобно на дишането в тялото. Не трябва да забравяме, че когато носим цветя на болен и заедно с тях носим изцеляваща мисъл, цветята предават тази мисъл, и когато болният ги гледа, получава изцелението, вложено в тях. Всяка храна, всичко, което поднасяме на друг с любов, поражда у него усещане за хармония и щастие. Затова всяка вещ, дадена или приета с любов, с хармонична и хубава мисъл е безценна. Защото работата не е в предмета, а в това, което стои зад него. Нима това не ни учи, че значение има не само създаването или изготвянето на вещите в нашия живот, но и влагането в тях на хармонична и конструктивна мисъл, за да може нашата работа да придобие хилядократно по-голяма ценност.
Когато изработваме определена вещ, не бива да забравяме нещо много важно — ние не само създаваме вещта, ние и вдъхваме живот. А това открива пред нас широко поле за дейност, която можем да извършим без особени усилия или висока цена. По своите резултати такава работа е много по-важна, отколкото си мислим или представяме. Нима това не е велика благословия: да бъдем способни да направим нещо важно без да парадираме с това? Когато човек пише писмо често влага в него това, което думите не могат да изразят -едно невидимо чувство, което достига до сърцето на получателя. Дори в една дума да е вложена любов, тази дума ще окаже по-голям ефект, от хиляди други. Писмото ще започне да говори на човека. То е много повече от думи, изписани върху хартия. То говори за личността на пишещия, за настроението му, за духовното му развитие, за неговата радост и печал - писмото винаги предава повече, отколкото е написано в него.
Спомнете си великите души, които са идвали на земята в различни времена - условията са били против тях, на всяка крачка са срещали трудности при изпълнение на мисията си, но въпреки всичко са създали и оставили своя жив глас. И този глас продължава да звучи дълго след тяхното тръгване от света и да се разпространява с времето по цялата Вселена, изпълнявайки това, което някога са желали. Възможно е да са необходими столетия, за да може тяхната мисъл да се реализира, но тя е нещо безценно, което стои отвъд човешкото разбиране.
Ако само можехме да разберем какво е това, което наричаме дух, много по-силно бихме почитали човека. Толкова малко се доверяваме на човека, толкова слабо вярваме в него, толкова малко го уважаваме, толкова ниско ценим човешките възможности. Само ако знаехме какво стои зад всяка силна или слаба душа, бихме разбрали, че всички възможности се съдържат във всеки от нас и никога не бихме недооценявали когото и да било и не бихме губили уважението към някого, без да се замислим защо този човек е създаден такъв, какъвто е. Създателят е сътворил нашия свят посредством всички съществуващи форми и всичко е било замислено, подготвено и сътворено от един единствен Създател, изградил един свят на разнообразие.

1 2 3

върни ме горе

Saturday, October 22, 2005