1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.
2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.
3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет.
4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки.
5. Учителят бе убеден - всеки трябва да се мисли за Син Божи, - така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им.
6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха
къде да поправят колите.
7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна.
8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше
словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той винаги им приказваше в притчи.
9. И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си."
10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."
11. И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.
12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.
13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението.
14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука".
15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!"
16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.
17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.
18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!"
19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение".
20. Другите обаче си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те
си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител."
21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.
22. И си рече наум: "Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, искам тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е
волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни".
23. И както седеше на хълма, чу глас - нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: "Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб.
Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!"
24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи
вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: "Напускам."
25. 3а миг множеството примря от почуда.
26. И рече му той: "Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"
27. Разбира се, Учителю! - извика множеството, - Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"
28. "Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?"
29. "Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш
разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!" - отвърна тълпата.
30. "А какво ще сторите - обърна се към нея Учителят, - ако Господ ви рече право в очите: "ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!", какво ще сторите тогава?'
31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.
32. И Учителят рече сред тишината: "По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре".
33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините.