откъси от "ЕДНО"

— Дали нашият избор не променя всъщност света ни?

***

— Точно така! Вие наричате „време" движението на съзнанието.Но всяко събитие, което е възможно да се случи в пространството и времето, се случва сега, наведнъж, едновременно. Няма минало, няма бъдеще, само сега, макар че за да можем да разговаряме, налага ни се да използваме език, който се основава на времето. Това е като... - То е като аритметиката. Щом вече знаете системата, вие знаете, че всеки въпрос в числа вече има отговор. Принципът на аритметиката вече знае корен кубичен на шест, но на нас самите ще ни отнеме това, което наричаме „време" — няколко секунди — за да открием отговора, който винаги си е съществувал.

***

— Важното е не, че то е станало, а че имаме безкраен избор. — Изборът, който правим, ни носи нашия житейски опит, а с опита ние проумяваме, че не сме такива незначителни създания, каквито изглеждаме. Ние сме междуизмерен израз на живота, огледало на духа.

***

— Затова ли толкова ни привлича физиката, квантовата механика, безвремието? — попитах аз. — Никой не е възможен, но всеки е истински? Никакви минали животи, никакви бъдещи животи, спускаш се в една точка, решаваш, че тя се движи, а времето сме го измислили, така ли? А включиш ли се, вече смяташ, че това е единствения живот, който съществува? Така ли е?

***

— А как е с живота на всеки друг, Пай? И колко живота може да има в една вселена?
Тя ме погледна озадачена, сякаш не разбираше въпроса ми.
— Колко живота има във вселената, ли, Ричард? — повтори тя. — Един.

***

— Едно ниво от вас знае всичко, което трябва да се знае. Намерете това ниво, поискайте да ви направлява и се доверете, че ще ви изведе там, където най-много имате нужда да отидете. Опитайте.

***

— На вас изобщо не ви е нужен самолета. Нито рисунката. Вие ги създавате със своето въображение и можете да правите с тях каквото пожелаете. И какъвто си го представите, такъв изглежда вашият свят.

***

— Да си представя, че вдигам ръка към лоста ли? Как мога да посегна към лоста, когато се намирам в някакъв друг свят? Как мога да бъда на две места едновременно? Ако ти не ни беше измъкнала оттам, ние щяхме да си останем в 1952 година!
— Вие не сте на две места едновременно, вие сте навсякъде в едно и също време. И вие управлявате думите си, а не те вас.

***

—Толкова ли е предопределен живота ни от втълпените псевдоистини, че нищо не може да се промени?, помислих си аз. Щях ли аз да се променя, щях ли да се вслушам в себе си, ако бях той?

***

—Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето „сега". Придвижим ли се само на един момент от това сега, изборът вече не е наш, а на някого другиго.

***

—... колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили... и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

***

— Една незначителна промяна днес води до драматично-различна утре. Има големи награди за тези, които поемат стръмния, труден път, но тези награди са скрити зад годините. Човек прави избора си като нехаен слепец, а и светът около нас не ни дава никакви гаранции. И по-нататък, виждаш ли? Единственият начин човек да избегне взимането на решение, нещо, което ни плаши, е да напусне обществото и да стане отшелник, но и това е избор, който ни плаши. А това е свързано със следващото: Характерът се утвърждава като следваме висшето си чувство за справедливост и вярваме в идеали, за които не сме сигурни, че ще бъдат валидни за другите. Едно от предизвикателствата на нашето приключение на земята е да се издигнем над мъртвите системи — войни, религии, нации, разрушения — да откажем да бъдем част от тях и вместо това да даваме израз на най-висшето си аз, което познаваме и знаем какво трябва да прави.

***

— Никой не може да разреши проблемите на човек, чийто проблем е, че не иска да му се решат проблемите.

***

— И все едно колко начетени или заслужили сме — ние никога няма да постигнем по-добър живот, докато не успеем да си го представим сами в себе си и си позволим да го следваме. Бог е свидетел колко вярно е това!

***

— Стоката е идея и изражение на избор. Огледай се около себе си: Всяко нешо. което виждаш и докосваш, някога е било невидима идея, докато някой не е направил избора да го извика на живот.

***

—Ние не можем да дадем пари на нуждаещите се алтернативни „нас" от други измерения на пространство-времето, но можем да им дадем идеи, които те могат да превърнат в богатство, ако решат да направят такъв избор.

***

— Лошите неща не са най-лошото. което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи НИЩО!

***

— Лесният живот не ни научава на нищо. В последна сметка това, което има значение, е научаването: какво сме научили и колко сме израснали.

***

— Ние можем да намираме оправдания или да имаме здраве, любов, дълголетие, знание, приключения. пари, щастие. Ние определяме живота си със силата на нашия избор. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избор по неявяване — пасивен избор — когато не сме определили сами живота си.

***

— Когато започваме живота си, всеки от нас получава по един мраморен блок и сечивата, с които да го скулптира. Ние можем да го мъкнем след себе си недокоснат, можем да го натрошим за чакъл, а можем и да изваяме от него великолепна творба. На нас са ни оставени примери от живота на всеки друг — завършени и незавършени жизнени творби, които могат да ни водят или предупреждават. Към края нашата скулптура е почти завършена и ние можем да огладим и полираме това, което сме започнали преди много години. Точно в този момент ние можем да осъществим най-големия си напредък, но за да го сторим, ние трябва да сме в състояние да провиждаме през привидностите на времето.

***

— Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Получаваме точно това, което заслужавате. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем!

***

— Всяка силна идея е изключително чаровна и абсолютно „безполезна, докато не направим избора да я осъществим.

***

Щом искате да промените живота, нека поне един човек получи за подарък една ваша мисъл, какво ще кажете? В съзнанието ми изплува една максима: ..Няма беда, която да не може да се превърне в благослов и няма благослов, който да не може да се превърне в беда."

***

— Идеите се носят навсякъде около теб, но толкова често не ги виждаш! Когато търсиш вдъхновение, ти всъщност търсиш идеи. Когато се молиш за напътствия, именно идеите ти посочват пътя. Но трябва да обръщаш внимание! И от теб зависи да впрегнеш идеите в действие!

***

— Гневът е страх, знаех това. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. А аз никога не бях виждал толкова разгневен човек, като това огледало на собствената ми дива борба, моето заключено и залостено вътрешно аз.

***

— Може би Атила е част от мен, а също и част от всеки, който някога е помислял да убива. Може би затова, когато се родим, ние забравяме предишните си животи — за да започнем от нов старт, да се ориентираме как този път да си свършим по-добре работата.
„По-добре коя работа?" — тъкмо щях да запитам, но преди въпросът да се оформи в думи, чух: Да дадеш израз на любовта.

***

— Докато не откриеш как да живееш за някого другиго, защо не поемеш отговорност само за живота на Ричард Бах и да оставиш Атила да отговаря за своя?

***

— Не можем да бъдем отделени от себе си. Ние никога не сме сами, освен ако не смятаме, че сме сами.

***

— Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, ти го оставяш на свобода. Как ще можете да научите нещо, как ще изживеете своя опит, ако знаете, че съм там — един щит между вас и вашия избор?

***

— Това беше, за да ви напомня да изберете свой собствен път, да следвате собственото си чувство за правилен избор, а не нечие друго. Но вие вече знаете това.

***

— Това, което се изменя, е съзнанието, то избира какво да чете и какво да остави непрочетено. Когато отвориш на страница за ядрена война, в отчаяние ли изпадаш или си вземаш поука от това, което иска да ви каже. Дали ще умреш, като прочетеш страницата или ще преминеш на следващите страници, помъдрял от това, което си прочел?

***

— Нима искаш да кажеш, че ние създаваме нашата собствена действителност? — попитах аз. — Знам, че това е само израз, но не съм съгласен...

***

— Ще разбереш, когато ти потрябва — каза Пай. — Когато човек научи нещо, преди да го е изживял сам, той не винаги осъзнава веднага смисъла му.

***

— Като всички вълшебници — каза тя. — На вас аз ви изглеждам вълшебница, защото не знаете как правя на практика това, което ви изглежда чудо! Аз съм една точка от съзнанието, която изразява себе си в цялостната рисунка, точно както и вие. Също като вас аз никога не съм се раждала и не мога никога да умра. Запомнете, дори разделянето на мен от вас предполага между нас да има разлика, каквато всъщност не съществува.
- Както сте едно с личността, която сте били преди секунда или преди седмица - продължи Пай, — както сте едно с личността, която ще бъдете след миг или след седмица, така и сте едно с личността, която сте били преди един живот, с личността, която сте в един алтернативен живот, с личността, която ще бъдете хиляди живота наред в така нареченото ви бъдеще.

***

- Не забравяйте художника и слънчевия изгрев. Каквото и да се случва, каквото и да ви изглежда, че се случва, единствената реалност е любовта.

***

— Какво ли бихме казали сега на децата си, ако ги имахме? — попита тя.
— Бих им казал да мислят за всичко. Наистина ли искам да правя това! Няма значение какво правиш, важното е дали искаш да го правиш.
Тя го погледна изненадана. Той явно не говори често така, помислих си аз.
— Бих им казал, че никак не е весело, когато стигнеш до последните си шест месеца, — каза той,
— да се чудиш какво ли се е случило с най-доброто, което си могъл да бъдеш, какво ли се е случило с нещата, които имат значение? — Той се разкашля, намръщи се, угаси фаса в пепелника. — Ще им кажа, че никой не е искал да попадне в... посредствеността, но се случва, деца, случва се, освен ако не обмисляте всяко нещо, което правите, освен ако не избирате всеки път най-доброто, което сте се научили да виждате.
— И изглежда, че накрая най-изненадващо стигаш до тази проверка: Гордея ли се със себе си? Аз дадох живота си, за да стана тази личност, която съм сега! Заслужаваше ли си да платя тази цена?

***

Колко често си бях представял този човек, колко пъти бях изпробвал решенията си над него: ако кажех „не" на това изпитание, ако играех на сигурно, как ли бих се чувствал един ден, когато погледна назад към това, което съм направил? В много случаи изборът беше едно лесно „не": не, не искам да ограбвам банки, не, не искам да се проливам, не, не искам да спазарявам живота си срещу евтини сензации. Обаче изборът да предприема някоя истинска авантюра преценявах от неговата гледна точка: когато се обърна един ден назад към това, ще бъда ли доволен, че съм дръзнал или ще бъда доволен, че не съм се осмелил? А сега той беше тук лично и ни говореше.

***

— Веднъж осъзнаеш ли проблема, не ти е нужно време, за да се промениш, — каза той и лицето му се озари от вълнение. — Ако някой ти подаде гърмяща змия в ръката, не ти трябва много време, за да я хвърлиш, нали? Трябва ли аз да я държа, само защото тази змия съм аз? Не, благодаря.

***

— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие!

***

— Знайте, не около вас винаги е реалността на любов-та и във всеки момент вие имате силата да преобразите своя свят с познанията си.
Не се страхувайте, не се стъписвайте пред тази привидност, която е мракът, пред този празен плащ, който е смъртта.
Вашият свят е точно толкова мираж, колкото всеки друг. Вашето единение в любовта е реалност, а миражите не могат да променят реалността. Не забравяйте това. Няма значете какво изглежда, че е...
Където и да отидете, вие винаги сте заедно, неразривно свързани с този, когото обичате повече от всичко, в отправната точка на всяка перспектива.
Вие не създавате своя собствена действителност. Вие създавате свои собствени привидности.
Ти имаш нужда от нейната сила. Тя има нужда от твоите крила. Заедно, вие ще летите!
Ричи, толкова е лесно. Просто се фокусирай!

***

— И така. Идеите не са мисли, те са изградени структури. Забележете това и обърнете внимание на начина, по който се изграждат вашите идеи — тогава ще откриете драматично повишаване на качеството на това, което мислите. Не ми ли вярвате? Тогава вземете последната си и най-добра идея. Точно сега затворете очи и задръжте тази идея в съзнанието си...

***

— Хора, които обичат едни и същи неща, не са непознати, дори ако никога не са се срещали!