Простудни
заболявания и грипозни афенции
Преди да приключим с дишането, ще разгледаме накратко симптомите на
простудните заболявания, тъй като от тях обикновено най-силно се засягат
дихателните органи. Грипът, както и простудните заболявания, са акутни
възпалителни процеси, а ние знаем, че те са и израз на „преработката"
на даден конфликт. За нашия анализ тук остава само да разгледаме местата
и областите, в които се проявява възпалителният процес. Простудни
заболявания настъпват винаги в кризисни ситуации, богато ядът ни засяда
на гърлото или ни идва до гуша, когато нещо ни излиза през носа. Може
би някому понятието „кризисна ситуация" звучи бомбастично. Естествено,
тук нямаме предвид съдбоносни жизнени кризи, които са придружени с
ужасни симптоми. Под „кризисни ситуации" разбираме онези чести,
несензационни, но въпреки това важни за психиката всекидневни ситуации,
които чувстваме като претоварване и заради които търсим основателна
причина да се оттеглим за малко, защото ситуацията поставя твърде
много изисквания към нас. Тъй като в момента не сме готови съзнателно
да признаем предизвикателството на тези „дребни" всекидневни
ситуации и желанието си да избягаме, стига се до соматизация: след
това, вече в тялото, нещо също ни засяда на гърлото или ни излиза
през носа. Все пак по този (неосъзнат) път ние сме постигнали целта
си, дори сме си осигурили предимството всеки да проявява разбиране
към нашето положение, на което едва ли бихме могли да разчитаме при
съзнателна обработка на конфликта. Простудните заболявания ни дават
възможност да се пооттеглим от обременяващата ни ситуация и да се
обърнем повече към самите себе си. Сега напълно можем да изживеем
своята чувствителност само на физическо равнище.
Главата боли (при тези обстоятелства от никого не може да се очаква
по-нататъшно съзнателно анализиране на проблема), очите сълзят, лигавиците
са разранени и раздразнени. Тази генерализирана чувствителност може,
в края на краищата, да проникне „до корените на космите". Никой
не бива да се приближава много до нас, нищо и никой не бива повече
да ни докосва. Носът е запушен и всяка комуникация (дишането като
контакт!) е невъзможна. Със заплахата: „Не се приближавай, настинал
съм!" човек: успява да държи всички настрана от себе си. Това
поведение на отблъскване може внушително да се подкрепи с кихане,
като функцията издишване се превърне в истинско отбранително оръжие.
С дрезгавото гърло говорът, като средство за комуникация, също се
редуцира до минимум, във всеки случай недостатъчен за разисквания.
Лаещата кашлица, със заплашителния си тон, ясно показва, че удоволствието
от общуването е ограничено в най-добрия случай до това да ти духнат
под опашката.
При такава отбрана не е чудно, че сливиците, като един от най-важните
защитни органи на тялото, работят на пълни обороти. Те толкова се
подуват, че човек вече не може да преглъща всичко, състояние, което
би трябвало да подтикне пациента към самокритичния въпрос какво всъщност
той вече не е в състояние да преглътне. Гълтането е акт на поемането
навътре, на акцептирането, но тъкмо това вече не искаме. Простудното
ни заболяване се проявява на всички плоскости. При грипа болките в
крайниците и чувството като че ли сме смазани парализират всяко движение,
а болките в раменете понякога дори създават осезаемо впечатление за
бремето на проблемите, които тежат на гърба ни и не искаме повече
да ги носим.
Голяма част от тези проблеми ние се опитваме да отхвърлим под формата
на гнойна слуз и колкото повече от нея освобождаваме, толкова по-облекчени
се чувстваме. Гъстата слуз, която отначало запушва всичко, пречи на
изтичането и на всяка комуникация. Впоследствие трябва да се разтвори
и втечни, за да може пак нещо да потече и да се задвижи. По този начин
всяко простудно заболяване, в края на краищата, е обновително и сигнализира
за малък напредък в нашето развитие. Природолечението с право гледа
на простудното заболяване като на много здравословен прочистващ процес,
който промива токсините и ги извлича от тялото. Токсините - на психично
равнище - съответстват на проблемите, които, аналогично, също се разтварят
и отхвърлят. Тялото и душата излизат укрепнали от кризата... до следващия
път, когато пак ни дойде до гуша.
Главоболие
ГЛАВОБОЛИЕТО
е известно едва от няколко столетия; в по-ранните култури не е било
познато. Особено разпространено е в цивилизованите страни, където
20 на сто от „здравите" заявяват, че страдат от главоболие. Според
статистиката жените са засегнати малко по-често, а „висшите слоеве"
са „свръхпредставени" при този симптом. Всичко това няма да ни
учуди много, ако се опитаме да си поблъскаме главата над символиката
на главата. Съвършено ясна е полярността на главата спрямо тялото.
Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата олицетворява
горното, докато тялото е израз на долното.
Главата смятаме за мястото, където домуват разсъдъкът, разумът и мисленето.
Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се
завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като
любовта, естествено най-вече застрашават главата - повечето хора поради
това дори си губят ума (имала глава да пати). Има обаче и някои особено
твърдоглави наши събратя, които никога не рискуват да си загубят главата,
дори когато с главите си стени пробиват. Много наблюдатели предполагат,
че тази неуязвимост би могла да се обясни с дебелите им тъпи глави,
но научно това по никакъв начин не е доказано.
Главоболието, усещано като напрежение в черепната кухина, е субакутно
започваща, дифузна, обикновено напираща болка, която може да се проточи
с часове, дни и седмици. Болката вероятно възниква поради твърде високата
степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с
главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура,
както и на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени.
Често главоболието с напрежение в черепната кухина настъпва в житейски
ситуации, при които човекът е под голямо физическо и психическо напрежение
или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено
високи изисквания.
„Пътят нагоре" е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на
горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с
големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи
своята воля (с глава да пробие стената). В такива случаи амбициите
и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата,
защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област,
който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се
е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс", а заедно
с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в
живота. Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъзнатите
му функции, според историческото си развитие, са по-стари от способността
за разумно мислене, която, заедно с развитието на кората на главния
мозък, е късна придобивка на човека.
Човекът притежава два центъра: сърце и мозък - чувства и мислене.
Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена
степен мозъка си и поради това се намира в постоянна опасност да пренебрегне
своя втори център - сърцето. До никакво решение на въпроса няма да
стигнем сега обаче, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума
и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек
не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва
да се стреми към равновесие.
Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави,
както и тези с претоварени глава. Все пак, нашата култура толкова
много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит
на долния полюс.
Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността
на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни
функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на
мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за
да изградим превъзходството на своя аз. Такова начинание, в края на
краищата, винаги е обречено на провал. Както стремежа на кулата във
Вавилон, то в най-добрия случай води до хаос. Главата не бива да се
прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето.
Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Функционалното
мислене на науката, например, е мислене без корени, на него му липсва
обратната връзка с първопричината. Човек, който следва своята глава,
изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно,
че в такъв случай някому главата бучи. Тя бие тревога.
Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други
органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения,
докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава.
Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно
го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато
си блъскаме главата с безплодни размишления над какви ли не „измислени"
ситуации, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо
по време на своята материална форма на съществуване, с всеки опит,
който предприема в тази посока той всъщност само става смешен.
Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща; докато
му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане, което е просто
друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез
болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия инат на
„аз искам", от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре,
от всяко твърдоглавие и всяка вманиаченост. Крайно време е той да
насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да
се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния
сигнал с обезболяващи таблетки; те си слагат главата в торбата.
Мигрена
„При мигрената (хемикрания) става дума за главоболие, което се появява
на пристъпи, обикновено в едната половина на черепната кухина и може
да се придружава от смущения в зрението (чувствителност към светлина,
скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като
повръщане и диария. Пристъпът обикновено трае няколко часа, съпътстван
с депресивни настроения и раздразнителност. При кулминацията на мигренозния
пристъп е налице натрапчиво желание човек да бъде сам и „да се оттегли
в тъмна стая или в легло" (Бройтигам). В противовес на главоболието
с напрежение в черепа, при мигрената, след първите спазми, се стига
до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума
за мигрена хемикрания дословно значи полуглавие и ни насочва съвсем
директно към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента
с мигрена, в съвсем аналогична форма като при главоболието с напрежение
в черепа.
Всичко казано във връзка с това е валидно и за мигрената, но е модифицирано
в един съществен пункт. Докато страдащият от главоболие с напрежение
в черепа се опитва да отдели главата си от тялото, пациентът с мигрена
измества една тема на тялото в главата и се опитва да я изживее там.
Тази тема е сексуалността. Мигрената винаги е сексуалност, пренесена
в главата. Главата добива функциите на долна част на тялото. Това
разместване съвсем не е толкова голямо отклонение от правия път, тъй
като областта на гениталиите и главата имат аналогична взаимна връзка
помежду си. Това са двете части на тялото, които приютяват отворите
на човешкото тяло.
В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда голяма
роля (любов = допускам в себе си; на физическо равнище това може да
се осъществи само там, където тялото може да се отваря!). Открай време
народът свързва устата на жената с нейното влагалище (например сухи
устни!) и носа на мъжа с неговия член, като се опитва от едното да
вади заключение за другото. При оралния секс най-ясни стават връзката
и взаимозаменяемостта между корем и глава. Корем и глава са поляризирани
и зад тяхната противоположност стои тяхната съвместност - както горе,
така и долу. Колко често главата, като заместител, заема мястото на
корема, личи ясно при изчервяването. В неловки ситуации, които почти
винаги, повече или по-малко, имат дълбоко сексуален характер, кръвта
ни нахлува в главата и се изчервяваме. Същото изместване от гениталиите
в главата срещаме и при импотентността. При полово сношение колкото
повече мислите на мъжа се въртят в главата, толкова по-сигурно е,
че ще му липсва потентност в корема, което има фатални последици.
Същото изместване използват сексуално незадоволените хора, които,
като компенсация все повече ядат. Мнозина се опитват да утолят своя
глад за любов през устата и никога не се насищат. Посочените примери
би трябвало да са достатъчни, за да осъзнаем аналогията между корем
и глава. Пациентът, страдащ от мигрена (по-често това са пациентки),
винаги има проблеми със сексуалността.
Както вече в друг контекст неколкократно подчертахме, по принцип има
две възможности да се отнесем към проблемите в дадена област: можем
или да изтласкаме и потиснем (да изолираме) тази област, или пък демонстративно
да я свръхкомпенсираме. Двете възможности външно изглеждат наистина
твърде различни, обаче те са само полярните възможности за изразяване
на едно и също затруднение. Когато човек се страхува, той може да
се вцепени или пък да снове като обезумял напред-назад. И двата случая
изразяват слабост. Така и при пациентките с мигрена срещаме такива,
които тотално са прогонили сексуалността от своя живот („това не ме
засяга"), както и такива, които се опитват да изложат на показ
своите „ах, толкова разпуснати връзки в сексуално отношение".
Общото между едните и другите е, че имат проблем със своята сексуалност.
Не си ли признава човек този проблем - или защото си внушава, че изобщо
него не го засяга, или защото той изобщо отрича съществуването на
какъвто и да било проблем със секса, както всеки може да се увери,
проблемът се изтласква в главата и се обажда отново като мигрена.
Тук човек може да преработва проблема на по-високо равнище.
Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Протичането е идентично,
само че мястото е по-високо. Както при сексуалната възбуда кръвта
се стича в областта на гениталиите и в кулминационната точка напрежението
се преобръща в отпускане, така протича и мигрената: кръвта нахлува
в главата, създава се чувство на притискане, напрежението се покачва
и преминава във фазата на отпускане (разширяване на съдовете). Всички
дразнения могат да предизвикат пристъпи на мигрена: светлина, шум,
течение, време, вълнение и т. н. Характерна черта на мигрената също
е и това, че известно време след пристъпа болният изпитва наслада
от чувството на благоразположение. При кулминационната точка на пристъпа
той предпочита да бъде в тъмна стая или в леглото..., но сам.
Всичко това напомня за сексуалната тема, както и за страха тази тема
да се разисква с друг човек на адекватна плоскост. Още през 1934 г.
Е. Гутхайл описва в едно психоаналитично списание болен, чиито пристъпи
на мигрена преставали след сексуален оргазъм. Понякога пациентът имал
няколко оргазма, преди да настъпи отпускането и да се освободи от
пристъпа. Към нашите разсъждения пасва и наблюдението, че сред съпътстващите
симптоми у пациента, страдащ от мигрена, на първо място се нареждат
смущения в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не иска
да вижда нищо от несъзнателните съдържания (изпражнения) и се оттегля
обратно нагоре към съзнателните мисли... докато главата забучи. Брачни
партньори използват своята мигрена (с която често назовават дори една
нормална болка в главата), за да избягват сексуален контакт.
Ако обобщим казаното дотук, ще открием у пациента, страдащ от мигрена,
конфликтът между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и
глава, което води до опита главата да се използва като отклонение
за маневра и тренировъчно игрище, за да се решават там проблеми, които
могат да бъдат изразявани и решавани само на съвсем друга плоскост
(тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно
действие. Мисленето, изглежда, се струва на човека по-безопасно и
по-незадължаващо, отколкото действието. Мисленето обаче не бива да
замества действието, а едното трябва да поражда другото. Човекът е
получил тяло, за да се осъществи (да стане реален) с помощта на този
инструмент. Само чрез реализацията се поддържа потокът на енергиите.
Не е случайност, че понятия като хващам и улавям описват действия
на тялото. Способността на човека да разбира и осъзнава се корени
в използването на ръцете, следователно - на тялото. Ако тази съгласуваност
се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на потока на енергията,
което в различните групи симптоми се проявява като болест. Това може
да онагледи следващия сбит обзор.
Ескалационни степени на блокирана енергия:
1. Блокираната активност (секс, агресия) в мисленето води до болки
в главата.
2. Блокираната активност на равнището на вегетативната система, т.
е. на функционално физическо равнище, води до високо кръвно налягане
и до картина със симптомите на вегетативна дистония (липса на тонус
в мускулатурата и съдовете).
3. Блокираната активност на равнището на нервите води до картина на
заболяване като например мултиплена склероза.
4. Ограничената активност в областта на мускулатурата води до картина
на заболявания на двигателната система, например ревматизъм, подагра.
Това подреждане по фази отговаря на различните етапи на осъществяване
на определено действие. Било то удар с юмрук или полов акт, всички
активности започват с фаза на представата (1), в която активността
се подготвя мислено. Това води до вегетативна подготовка (2) на тялото,
като усилено кръвоснабдяване на определени органи, повишен пулс и
т. н. Накрая, под инервиращото участие на нервите (3), чрез мускулите
(4) представата се превръща в действие. Когато обаче една представа
не се превърне в дело, неизбежно се блокира енергията в една от четирите
области (мислене - вегетативна система - нерви - мускули) и с течение
на времето това води до съответните симптоми.
Начело на тази скала стои пациентът, страдащ от мигрена - той блокира
своята сексуалност в областта на представата. Той би трябвало да се
научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да може да
отведе това, което му се е качило в главата, обратно, където му е
мястото - надолу. Всяко развитие започва винаги долу, а пътят нагоре
е дълъг и мъчителен, когато човек върви по него честно.
Главоболие
При главоболие и мигрена човек би трябвало да си постави следните
въпроси:
1. Над какво си блъскам главата?
2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимодействие?
3. Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре? (честолюбие)
4. Дебелоглав ли съм и опитвам ли се с глава да пробивам стени?
5. Опитвам ли се с мислене да замествам действието?
6. Честен ли съм спрямо своята сексуална проблематика?
7. Защо изтласквам оргазма в главата?
