Готова ли съм за слънцето ?
Чакам слънцето.Усмихната.Виждам всичко и не виждам нищо.В небето хиляди малки ангелчета ми се усмихват и казват <добро утро!>.Готова ли съм за слънцето ?Ще го дочакам ли да изгрее.Усмихвам се.Вече знам – чакането не е просто цел ,то е вдъхновение,чакайки бавно можеш да събуждаш себе си.Усмихвам се.Къде са ръцете ми ?Краката ми?Не ги усещам- не усещам тялото си..Имам само очи ,с които виждам себе си – Вселената ..Всеки звук ,който чувам е от мен – аз съм Вселена.Усмихната.Някъде в далечината небето е лилаво.Слънцето скоро ще изгрее и в мен с него се прераждам всеки ден,тъй както умирам с него.Няма ги вече да се ширят пред погледа ми малките звездички – скриха се ,за да се покажат на други очи....Усмихвам се .Цветовете преливат.Усещам реките ,тъй както усещам душата си.И тя е усмихнатаИ тя се радва , въпреки че е недокосната от слънцето.Ела слънце,да видиш тази чудеса..Това е проявления на една Божествена мечта..И е розова...
Чувствам се готова за слънцето..и май и то е готово за мен.Сега само ще го чакам ...Усмихната...

Akashia