Стремежът на живота
За да вървиш по Пътя
Далечен път
КОЙ търси?
Лъжата в смърт е
Подаръците
Полет към Нищото и Всичкото
Готова ли съм за слънцето

Далечен път

Бездната, която се разтваря вътре в мен и поглъща всичко познато. Потъвам... Няма твърд под краката ми, няма какво да ме спре.
Но потъване ли е това? Полет е! Полет далечен навътре. Мисли, чувства, образи... Това са малки светулки, проблясващи в Бездната. Това са стихващи вопли от мене.

Бездната е в мен или аз съм в Бездната. Там, вътре в мен, далече от света... Колкото по-близо съм, толкова повече път съм изминал. Колкото по-навътре в себе си летя, толкова по-далече отивам.

Бездната... Там всичко се губи, защото тя няма граници и най-голямото нещо е малко, нищожно малко в безкрайността. Там има всичко, защото Тя съдържа всичко в своята безкрайност и безграничност. Там най-малкото нещо е огромно, само по себе си е цяла вечност, защото в Безкрайността то няма граници и е нявсякъде.

Там, в Безкрайността... Най-далечните неща са най-близки, на една мисъл разстояние, защото няма граници и разстояния. Там, до най-близкото нещо пътят е най-дълъг и се простира в безкрайната Вечност - пътят към себе си, защото "Аз" е неизбродима вечност.

Бездната... Как губя се в нея. Как губи се всичко из нея и как всичко вечно присъства. Разтваря се в Бездната всичко мое. Разтварям се и ставам самата нея. Тогава оставам само аз, съзнаващият, потопен в самотата, която ме води към Мене.
Най-близкото: Аз-Себе си, а най-дългият и труден път е този - пътят до Мене.

Васил Йорданов