Стремежът на живота
За да вървиш по Пътя
Далечен път
КОЙ търси?
Лъжата в смърт е
Подаръците
Полет към Нищото и Всичкото
Готова ли съм за слънцето

Лъжата в смърт е

На бойното поле на живота съм, но не ме интересува войната между хората. Лъжата и лицемерието им не могат да ме достигнат.
И какво, за Бога, може да ми се случи? Страхът се страхува от страха. Мене не ме е страх.
Не ме е страх да умра и затова живея. Не ме е страх да загубя. Няма какво да се губи и затова имам.
Не водя война с хората, а живея в мир със себе си.
Радостта, скръбта, любовта, омразата, завистта, лицемерието...те изсъхват на мъртвия корен на страха.
Свалям маската. Тя не може да скрие нито лъжата, нито истината. Тя само прави най-явното невидимо за скрилия се зад нея, а маскираните виждат САМО маски. Каква драма, когато можеш просто да БЪДЕШ.
Искането и неискането танцуват безмислен танц. На искането не му стиска и преминава в неискане. Неискането изгаря в искане. Каква драма, когато можеш просто да ИМАШ.
А тези странници, които пътуват и търсят Истината някъде много далече? А е достатъчно просто да спрат и да се вслушат и вгледат.
Чудя се, възможно ли е да е толкова просто и ясно?
Не, вече не се чудя. Само ме боли в другите.

Васил Йорданов