Последователността на Стъпките

Някъде прочетох нещо за "последователност" в опита ви да постигнете просветление. Един казва няма последователност, друг казва - има.
Естествено е, че всяко нещо идва като следствие на нещо друго. Следователно има последователност... И тя е много точно определена.

Нека ви разкажа за последователността при мене. Как протекоха нещата в моето търсене и намиране.
Първо искам да ви кажа, че сега когато погледна назад в живота си, виждам всяко събитие в него, като стъпало водещо точно към този определен момент.
Но нека не разводнявам темата.

Сега знам, че всичко започна с "ИНТЕРВЮТО". Но тогава не знаех.
Сънувах сън: Един мой бивш колега (военен музикант), тогава вече покойник, ми се присъни. Дойде униформен при мене и ми каза: "Викат те на интервю в понеделник". В съня си се уплаших, защото как може един мъртвец да дойде с вест за интервю. А тази дума в английския се ползва, като дума за събеседване при кандидатстване за работа. За такова интервю ставаше дума в съня ми.
Събудих се с абсолютната убеденост в себе си, че понеделник е последния ден в живота ми. Беше четвъртък. Оставаха ми четири дни живот.

Никога преди това не съм бил силно вярващ. Вярвах, че има Бог, но повече вярвах в Него като "нещо си", Което не е в силите ми да постигна. А сега знаех че ще живея до понеделник. Не казах на никого за съня си. Бях леко напрегнат, но сигурен в решението си - последните ми дни, реших, ще са най-нормални дни от един човешки живот. Обърнах мислите си към Бог с желанието да Му покажа, че приемам решението Му и благодаря, за това, че е решил да ме предупреди. Казах Му, че Неговата воля е и моя. И дочаках спокойно понеделник. Понеделник мина и нищо не се случи. Благодарих на Бог и продължих да живея своя нормален живот. По късно разбрах, че интервюто е бил именно сънят и дните до понеделник. Моето отношение към всичко това, беше моето успешно представяне.

Аз винаги съм имал Библията у дома. До преди година и половина, я разгръщах само в моменти на скука. Но се случи така, че помогнах на един българин (живея в ЮАР) да почне работа в нашата фирма. От споровете с него (той е адвентист) стигнах до извода, че има нещо много криво разбрано в религията. Шефа ми и той е много набожен. И с него проведох няколко разговора, които засилиха желанието ми да открия Истината за Бог.

Ето я ПЪРВАТА СТЪПКА - СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ да намериш.
Наистина желанието ми беше непреодолимо. Цялото ми същество, цялото ми желание беше насочено към това – да открия Истината за Бог.
Започнах да чета Библията, за да намеря опровержение на опонента си (моя колега). И винаги без да търся, попадах на най-точното място. След два месеца "изследване" на Библията поканих у дома пастор завършил теология (висшист), който не можа да отговори на нито един мой въпрос.
Както и да е. Това беше началото. Много вихрено и много ентусиазирано.

В обедните си почивки обичам да лягам за половин час на тревата край работилницата. Забелязах, че много често унесен в полусъница виждам и чувам интересни неща, които имат своя смисъл. Започнах да обръщам внимание на това и първото, което ми е останало като важно видение беше: чух "Думата не е смисъл, а обяснява смисъла". Видях стъклена тавичка за готвене. Завъртях се около нея и я видях от другата страна. Пак беше тавичка, но вече не това, което виждаме, а енергийна хармония образуваща нещото, което ние виждаме като стъклена тавичка. Това второто не бих могъл да ви обясня с думи. Но все пак няма какво друго да използвам.
Запомних че думите не са смисъла, а се опитват да го обяснят.
И никога повече думата не ме е държала затворник в себе си.

Това ви разказвам за да ви кажа, че във вашите последователни стъпки към Истината, вие винаги ще имате Нейната поддръжка, но трябва да я видите. Трябва да усетите тази поддръжка, защото тя е много важна във вашия път. Истината (Бог) никога не оставя човека сам в пътя му.

Така разбрах, че имам поддръжка. И тези малки доказателства ме държаха по-сигурен в моето колебание. Защото в началото човек винаги се колебае.
Вика си, дали това не е някаква лудост, която го обхваща. Дали си заслужава. И каква ще е ползата, и други подобни всевъзможни глупави въпроси...

Четях Библията и все повече се убеждавах, че Петър е бил предател, Лука е бил неразбиращ глупак, а Павел внедрения евреин, който отвътре е превзел християнството.

Един ден сънувах сън. Ядях котешко месо и приготвях храна за другите. Аз бях отговорника за казаните в които вреше конско месо за храна на хората. Един ми каза, че синът ми идва, и аз хвърлих котешкото месо и скрих кожата на котката, за да не види синът ми какво ям. Събудих се с мисълта, че греша в своята интерпретация на Библията.
Два дни по-късно аз разбрах, че Библията е Книгата в която е оставено цялото знание за Истината. Трябва само да имаш очи да го видиш.

С един мой приятел си говорихме за Бог, прераждане и прочие.
Казах му, че ако вече съм бил на земята, трябва да съм оставил някакъв белег за себе си. Белег който да намеря когато пак дойда. Белег, който ще ме събуди.
... Но за това по-късно...

Един ден казах на този мой приятел, че условието, което е необходимо за да се събудим е Любовта.
Да сме добри, да не мразим, да прощаваме, да обичаме, въпреки че сме мразени.
Нямаше начин да не го разбера. Нямах Учител, който да ми го каже. Нямах Учител, Когото да питам.
Учител ми беше гласът, Който чувах в медитацията си и в сънищата си. Учителят ми беше Жив, но не в света.
Но Учителят ми е добър в умението Си да ми внушава правилното решение на проблема.

Така разбрах, че Любовта е условието. Обърнах се към себе си и онемях от ужас. Аз бях толкова лош...!
Аз бях извършил толкова много грехове.
Бях престъпил всичките десет заповеди, освен една - не убивай. Но понеже е казано, че ако в сърцето си го пожелаеш, ти си прегрешил, то аз бях прегрешавал най-много в тази забрана. Защото много пъти ми се е искало да убия някого в яда си. Виждах живота си, и си давах сметка, колко глупави неща съм извършил. И всеки мой грях се стоварваше върху ми с такава жестока сила, че сърцето ми подскачаше като прободено, стомаха ми се свиваше в конвулсия и закривах лицето си от срам. Като, че се пазех някой да не види греха, изписан на лицето ми.
Постепенно това отмина и аз се успокоих с мисълта, че щом аз виждам греха си, значи и Бог вижда болката ми и ми прощава. Защото нали затова дойде Исус, да ни каже да се разкаем за греховете си, за да получим Царството Небесно. Знаех, бях убеден, че Бог ми прощава. Но бях и абсолютно сигурен, че никога вече няма да направя нещо, от което да се срамувам.

Така преминах ВТОРАТА СТЪПКА – РАЗКАЯНИЕТО

Случи се така, че трябваше да се върна в България за да оправя документите си за пребиваване в ЮАР. Вече бях нелегален, и не исках да продължавам така. Подготвих си документите и се върнах в родината, за да кандидатствам за работна виза.Такъв е законът в ЮАР – да се кандидатства от мястото на гражданство. Шансовете ми да взема виза бяха 1/100. Никой не е взел работна виза за дърводелец в ЮАР, още повече, с диплома за музикант. Абсурд!
Пет месеца прекарах в България, а семейството ми в ЮАР. Три пъти ми отказваха виза, и аз пак имах вярата, че ще успея. Можех да си направя диплома за дърводелец и да "оправя" нещата още в първия месец, но убеждението ми, че не трябва да лъжа, не ми позволяваше това.
Тези пет месеца в България бяха първите прекрасни месеци на моя истински живот. Отказах се от всичко, за да имам Бог. В ЮАР имах всичко – в България нищо. Бях готов да почна наново като чужденец в родината си, но да не излъжа. Но винаги вярвах, че Бог ще ми помогне и ще получа тази виза.
И я получих. Аз съм единствения подобен случай в тази държава – дърводелец-музикант с работна виза...

Докато бях в България реших да постя(гладувам) колкото дълго мога. Знам, че при постене медитирането е най-добро. Първият си Истински сън имах много години преди това след петдневно гладуване. Сънувах сън, който се сбъдна сто процента.
Та и сега реших да постя. Наистина медитацията ми вървеше много добре. Отново имах своето доказателство за това, че Бог е с мене. На два пъти при медитиране, първо една жена, а после един старец ме целунаха по устата. Това бяха майчина и бащина целувка, която носи необикновен дар. Накрая след шестия ден сънувах сън, че лежа на легло пред болницата. Събудих се и знаех, че трябва да спра с постенето. Но вече имах голяма част от знанието, което ми беше нужно. Всичкото това знание го оставих в една малка книжка, която нарекох "Покана за Безсмъртие".

Така преминах ТРЕТАТА СТЪПКА - УСТОЯВАНЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО
Аз ви споменах само за най-силната съблазън - да излъжа, но тези месеци ме поставиха на много други съблазни (пари, жени и др.), които преминах успешно.

Върнах се в ЮАР като съвсем нов човек. Жена ми и приятелите ми се опитваха да ме приемат като предишния човек, но постепенно трябваше да свикнат с мисълта, че съм друг, и то безвъзвратно друг човек. Като всички хора, те се опитваха да ми покажат, че аз не бих могъл да бъда нещо по-различно от тях. Опитваха се да ме поставят на нивото на което те се чувстваха, че принадлежат. Но аз знаех, че там не е моето място, и че там не е място за никого. Аз трябваше да се преборя с най-близките си, за да им покажа, че това, което те знаят за живота е една заблуда. Никак не е лесно. Не е лесно да кажеш на човек търсещ Истината, че си я намерил, какво ли да обясняваш на някого, че има Истина и ти си я намерил.

Събуждането има много етапи. Един от тях е зачеването. Когато Истината зачева в тебе, ражда се като малко зрънце, което пуска кълн и расте. Това осъзнах след един тежък работен ден.
Медитирах във ваната. И чух думите: "Beget on you". Това е на английски и като граматическа постройка е непълно и неправилно, но носи силата на Един Единствен Смисъл - Зачева на(в) тебе. Истина зачева в тебе.
След време прочетох “КНИГА НА ЛЪЖИТЕ” на Алистър Кроули, и видях, че той използва същото определение за това стъпало.

Аз се опитвам в тези форуми да ви кажа че нещо знам, а вие не искате да признаете това. Защото... защо ли!?
А как да го кажа на хора, които не са и помисляли да търсят.
Двама човека ми повярваха - моя приятел Христо и синът ми. Но в тях никога не съм се съмнявал.

Един ден в обедната почивка на тревата, медитирах.
Седях пред една врата и чаках да ми отвори някой. Вратата се отвори и едно младо момиче ме пусна да вляза в тясно преддверие Другата врата на отсрещната страна седеше леко притворена и през нея видях красива мека светлина. Излязох от медитация и знаех, че това момиче беше Ванга, Която ми отвори Преддверието.

Така преминах ЧЕТВЪРТАТА СТЪПКА - СТАБИЛНОСТ В РЕШЕНИЕТО - ЗАЧЕВАНЕ.
Вече нищо не можеше да ме поклати в моя път. Аз бях и съм готов да се откажа дори от семейството си за да постигна Истината. Но никога в себе си не съм пресмятал такава възможност. Защото знам, че Бог не би ме поставил пред такъв избор.

Има още стъпки по пътя към Истината. Има още неща, които мога да ви кажа, и много, които никога няма да ви кажа. Но със сигурност трябва да знаете коя е последната стъпка.

ПОСЛЕДНАТА СТЪПКА е Аз Съм Истината.

P.S. Един ден казах на моя приятел Христо: "Аз намерих знака, който съм оставил – Религията; Учението за, и от Истината"

откъса е от ,,Писма до вас"