 |
 |
 |
 |
 |
 |
Паулo Коельо... Халил Джубран... Ричар Бах... Израт Инаят Хан... Николай Сисоев . Г.Гарсия Маркес
Биография.. Интервю с П. Коельо...Още едно интервю....Откъси от ,,Захир"... Коельо в снимки
Както
и да го наричат-алхимик на словото или феномен на масовата култура,Пауло
Коельо си остава най-авторитетният писател на новото столетие. Читатели
от над 150 страни, независимо от своята религиозна и национална принадлежност,
го определят като водещ прозаик на нашето време. Книгите му, преведени
на 56 езика, не само заемат първите места в списъците на бестселърите,
но и пораждат социо-културни спорове и дискусии. Философската подплънка,
идеите и сюжетите на книгите му, докосват тънки струни в душите на милиони
читатели, търсещи своя път към опознаването на света. Пауло Коельо е роден през 1947 година в средно заможно семейство. Баща му е инженерът Педро, а майка му-домакинята Лигия. Седемгодишен постъпва в иезуитското училище Сан Игнасио в Рио де Жанейро. Много скоро намразил задължителните религиозни ритуали, но независимо от отвращението си към молитвите и месите, в това училище той получил и полезни уроци. Именно тук Пауло открил своето истинско признание - да бъде писател. Първата си литературна награда получил на училищен конкурс за поезия, а сестра му Соня си спомня как самата тя получила награда за негово съчинение, което намерила захвърлено в кошчето. Родителите му обаче виждали иначе бъдещето на сина си. Те мечтаели той да стане инженер и всячески се опитвали да сдържат стремежите му за изява на литературното поприще.Тяхната непреклонност, както и попадналата му по това време книга "Тропикът на Рака" от Милър, пробудили у Пауло дух на противоречие и той започнал да нарушава приетите в семейството правила на поведение. Баща му счел проявите му за признак на психическо заболяване. Седемнадесетгодишен, той два пъти е вкарван в психиатрична лечебница, където няколко пъти е подлаган на електрошокова терапия. Скоро след това Пауло бързо се сближил с актьорите от една театрална трупа и започнал работа като журналист. В очите на тогавашните жители театърът бил разсадник на безнравственост и разпуснатост. Уплашените му родители нарушили обещанието си да не се занимават повече с него и за трети път го изпратили в лечебницата. Излизайки от нея, Пауло се затворил в себе си, съсредоточавайки се в преживяванията си. В отчаянието си, родителите му се обърнали към друг лекар и той им обяснил, че Пауло не е луд и мястото му не е в психиатрична болница. Просто му е нужно да се научи да живее в този свят.Тридесет години след тези събития, Пауло Коельо написва книгата "Вероника решава да умре". Както пише самият Коельо,"Вероника решава да умре" е публикувана в Бразилия през 1998 година. През септември получих по електронната поща повече от 1200 писма с описание на подобни случаи и преживявания. През октомври някои от темите, засегнати в книгата-депресия, паника, самоубийство - се обсъждаха на конференция, получила общонационален отклик. На 22 януари следващата година сенатор Едуардо Суплиси прочете откъси от моята книга на пленарно заседание, което помогна на бразилския конгрес най-после да приеме закон, който се обсъждаше от десетилетия - за забрана на насилствената хоспитализация." След като преживява този тежък период, Пауло отново се заема с образованието си. Изглеждало, че най-после се е примирил с начина на живот, избран от родителите му. Но той не учил дълго и отново се върнал в театъра.Това се случвало през шейсетте години, когато светът бе залят от хипи вълната. Новият полъх не подминал и Бразилия, където по това време имало военна диктатура. Пауло пуснал дълги коси и нарочно никога не носел в себе си удостоверение за самоличност. Известно време той даже взимал наркотици, подвластен на желанието си да опита от всички прелести на живота хипи. Страстта към съчиняване го подтиква да издаде свое списание, от което, впрочем, му се удава да издаде само два броя. В същото време музикантът и композиторът Раул Сейхас предложил на Пауло да пише текстове за неговите песни. Вторият им албум имал голям успех и се продал в тираж повече от 500 000 екземпляра. За пръв път в живота си Пауло получил добри пари. За времето на съвместната им работа до 1976 година, двамата с Раул Сейхас съчинили повече от шестдесет песни, буквално преобразили бразилската рок музика. През 1973 година Пауло и Раул постъпват в "Алтернативното общество"-организация, чиито членове отричали ценностите на капитализма, декларирали правото на индивида на свободно самоизразяване, а едновременно с това и практикували черна магия. По-късно Пауло описва този период в книгата си "Валкирия"(1992). В този период приятелите започнали да издават серия комикси "Кринг-ха", в които прокарвали идеята за свобода. Диктаторският режим оценил това като подривна дейност. Арестували Пауло и Раул и ги пратили в затвора. Скоро освободили Раул, а Пауло останал по-дълго, тъй като го считали за "мозъка на престъпната група", "истинският автор на тези подривни картинки". С това изпитанията на Пауло не свършили. Два дни след освобождаването го хванали на улицата и го хвърлилив килия за мъчения, където прекарал няколко денонощия. Както той сам казва, останал жив само, защото заявил на всички за своята лудост и разказал, че три пъти е бил настаняван в психиатрична болница. Пред очите на палачите той сам си причинявал физически страдания, след което мъченията му били прекратени и го пуснали. Тези събития оставили в душата му дълбока следа. На 26 години Пауло решил, че са му били достатъчни "експериментите" и решил да стане "нормален". Започнал работа в звукозаписната компания "Полиграм", където срещнал и бъдещата си жена. През 1977 година съпрузите се преместили в Лондон. Пауло купил пишеща машина и започнал да пише, впрочем, без особен успех. След година той се върнал в Бразилия, където станал администратор в друга звукозаписна компания-"Си Би Ес". Само след три месеца напуснал и се развел със съпругата си. През 1979 година срещнал старата си приятелка Кристина Оитисия, за която по-късно се оженил и с която живее и до днес. Медения си месец съпрузите прекарали в Европа, където, освен всичко друго, посетили и музея на концлагера в Дахау.Там Пауло видял във видение някакъв човек. След два месеца той срещнал същия този човек в едно кафене в Амстердам.Те разговаряли дълго и обменяли възгледите си за живота.Този човек, чието име Пауло така и не открил на публиката, го посъветвал да се върне към католицизма, а също така и да мине по Пътя към Сантяго - път на средновековните поклонници от Франция в испанския град Сантяго де Компостела. През 1987 година, година след поклонничеството, Пауло написал първата си книга "Поклонничество (Дневник на магьосника)". Книгата разказва за това, че чудеса се случват и в живота на най-обикновените хора.Тя излязла в малко бразилско издателство и се продавала добре, макар че не привлякла сериозното внимание на критиците. През 1988 година Пауло написал следващата,съвършено различна книга "Алхимикът". Това е във висша степен символично повествование, метафора на житейския път. По това време, вече 11 години Пауло изучавал алхимията и опитът му намерил отражение в книгата. От първия тираж, обаче, се продали едва 900 екземпляра и издателството решило да не я преиздава. Но Пауло не се отказвал от мечтата си.Той се обърнал към по-солидно издателство-"Роко", което се заинтересувало от труда му. През 1990 година той публикувал книгата "Брида", в която е описан удивителен дар, притежаван от всеки от нас. Тази книга получила много положителни отзиви в пресата, благодарение на което "Алхимикът" и "Поклонничество" излезли на първите места в списъка на бестселърите. "Алхимикът" и до днес си остава най-продаваната книга в историята на Бразилия и даже е спомената в Книгата на рекордите Гинес. През 1992 португалският "Журнал де Летрас", авторитетно издание в областта на местната литература и литературен пазар, обявил, че количеството продадени екземпляри от "Алхимикът" превишава това на всяка друга книга, написана на португалски за цялата история на развитие на този език. През май 1993 издателство "Харпър Колинз" пуска 50 000 екземпляра от "Алхимикът", което далеч надминава първоначалните тиражи на всички подобни бразилски книги, излизали някога в САЩ. Джон Лоудън, изпълнителен директор на "Харпър Колинз", на церемонията при пускането на тиража, казал: "Това е същото, като да се събудиш на сутринта и да видиш как изгрява слънцето, докато целият останал свят спи. Почакайте да се събудят всички и те също ще видят слънце." Такъв ентусиазъм от страна на "Харпър Колинз" твърде много зарадвал Пауло. "За мен това е особен момент", казал той. Неговият издател добавил на церемонията: "Надявам се историята на публикуването на тази книга в САЩ да се окаже толкова дълга, увлекателна и успешна, колкото и самото и повествование." След 10 години, през 2002 Джон Лоудън пише на Пауло: "Алхимикът" в нашето издателство стана една от най-важните книги за последните години. Ние се гордеем с тази книга и нейният успех. Историята на нейния успех у нас много прилича на историята в самата книга." В плана за юбилейните тържества в чест на първата публикация издателство "Харпър Колинз" включва издание на международната версия на книгата, предназначена да удовлетворява търсенето на постоянно растящата армия почитатели по целия свят. Джулия Робъртс:"Това е като музика! Той пише прекрасно!" (Пауло Коелю,"Алхимик на словото", документален филм, производство Дискавъри /Поло де Имахем) Мадона:"Алхимикът" е прекрасна книга за магията, мечтата и съкровищата, които ние търсим навсякъде, а намираме на прага си."(интервю за немското списание "Зонтаг-Атуел") Успехът в САЩ ознаменува началото на успеха на международния пазар. Няколко холивудски продуценти едновременно се заинтересували от придобиването на правата за заснимане на филм по мотиви от книгата. През 1993 година правата са предоставени на "Уорнър Брадърс". До публикуването си в САЩ "Алхимикът" излиза в малки испански и португалски издателства. В Испания книгата не е била в списъка на бестселърите до 1995 година. Седем години по-късно Издателската гилдия на Испания написала, че "Алхимикът" ("Едиториал планета") е най-добре продаваната книга за 2001 година в Испания. През 2002 испанкото издателство подготвило безпрецедентно издание на събраните съчинения на Пауло Коельо. В Португалия, където се разпродават повече от милион екземпляра от неговите книги, Коелю също се счита за най-продаваният автор. ("Едиториал Пергаминьо") Моника Антунес, сътрудничила с Пауло до 1989 година, след като прочела две негови книги, през 1993 година, заедно с Едуардо Ранхел, учредява в Барселона литературна агенция "Сан Джорди Асосиадос", с цел продажба на правата на произведенията на Коелю. През май същата година, след публикацията на "Алхимикът" в САЩ, Моника предложила произведението на няколко международни издателства. Първо правата придобило норвежкото издателство "Екс-либрис". Собственикът му, Ойвинд Хаген, писал на Моника: "Тази книга ми направи силно и дълбоко впечатление." След няколко дни, собственичката на току-що основаното издателство "Ан Кариер Едисон", пише в ответно писмо до Моника: "Това е удивителна книга и аз искам да направя всичко, което зависи от мен, за да стане тя бестселър и във Франция." През септеври 1993 "Алхимикът" оглавява списъкът на бестселърите в Австралия. "Сидней Морнинг Хералд" заявява:"Това е книгата на годината. Очарователен пример за безгранично изящество и философска дълбочина." През април 1994 "Алхимикът" излиза във Франция ("Ан Кариер Едисон"). В пресата тя получава великолепни отзиви, а читателската публика приела книгата с възторг. Така "Алхимикът" започнал възхода си в списъка на бестселърите. Два дни преди Рождество Ан Кариер пише на Моника: "Изпращам ви като подарък списъка на бестселърите във Франция. Ние сме на първо място!" Във всеки френски списък тази книга се намирала на първо място, където се задържала пет години. След такъв феноменален успех във Франция, книгите на Пауло Коельо престанали да бъдат чисто литературно явление и получили подкрепата на Европа, започнали триумфалното си шествие по целия свят. От тогава, всеки шести роман на Коельо, преведен на френски, успява да оглави списъците на бестселърите, задържайки позициите си няколко месеца. Веднъж три романа едновременно са оглавявали най-добрата десятка. Романът "Край река Пиедра седнах и заплаках", публикуван в Бразилия от издателство "Рока", потвърдил международния статус на писателя. В тази книга Пауло се обръща към женската страна на човешката природа. През 1995 година "Алхимикът" била публикувана в Италия ("Бомпяни") и веднага заела първа позиция в списъка на бестселърите. Следващата година Пауло Коельо бил удостоен с две престижни италиански награди -"Супер Гринцане Кавур" и "Флаиано Интернешънъл". През 1996 "Едиториал Обжетива" получава правата над книгата "Петата планина", заплащайки в аванс милион долара - най-големият от всички, получавани някога от бразилски автор. Същата година Пауло Коелю бил удостоен със званието "Chevalier des Artes et des Lettres ", а Филип Дуст - Блази, министър на културата на Франция, заявил: "Вие станахте алхимик за милиони читатели. Вашите книги творят добро.Те ни карат да мечтаем и извеждат на пътя на търсене на духовните истини." Същата 1996 година Коельо бил назначен за особен съветник към програмата на ЮНЕСКО "Духовните точки на допиране и междукултурните диалози". Същата година "Алхимикът" била публикувана и в Германия. ("Диогенес") През 2002 година изданието в твърда обложка бие всички рекорди, като се задържа повече от шест години в списъка на бестселърите на списание "Дер Шпигел". През 1997 на Франкфуртския панаир на книгата неговите издатели, заедно с представителите на "Диогенес" и "Сан Хорди" организирали вечеринка в чест на Пауло и в чест на предстоящата тагава международна публикация на "Петата планина".Това се случило през март 1998 и главните тържества се провели в Париж. Пауло бил възхитен от своя успех в Книжния салон ("Салон дьо ливр"), където той давал автографи върху своите книги в продължение на повече от седем часа. Неговият френски издател Ан Кариер организирала в негова чест вечеря в Лувъра.Тя била посетена от няколкостотин знаменитости и журналисти. През 1997 Коельо публикувал поредната си книга - "Учебник на воина на светлината"-сборник от философски мисли, помагащи ни да открием воина на светлината в самите себе си. Милиони читатели оценили тази книга по достоинство. За първи път тя била публикувана в Италия ("Бомпяни"), където имала поразителен успех. В книгата "Вероника решава да умре", публикувана през 1998 година Коельо се връща към повествователния маниер.Този роман получил прекрасни отзиви. През януари 2000 г Умберто Еко в интервю за "Фокус" казва: "Харесва ми последният роман на Коельо. Той наистина ми прави силно впечатление. Шиниъд о Конър в интервю за "Айриш Съндей Индипендънт" отбелязва: "Най-невероятната книга, която някога съм чела е "Вероника решава да умре". През есента на 1992 година Пауло прави турне в Азия и страните от Източна Европа, започвайки от Истанбул, пътува с Ориент експрес през България и завършва своя път в Рига. Главозамайващата кариера на Пауло Коельо продължава. Списание "Лир"(март 1999) го обявява за втори измежду най-продаваните автори за 1998 година в целия свят. През 1999 година той бил удостоен с престижната награда "Кристал уорд". Както било отбелязано на Международния икономически форум "Пауло е обединил много различни култури със силата на словото и с това е заслужил тази награда. "От 1998 година и до днес Пауло остава почетен член на Международния икономически форум. През 2000 г е избран за член на управлението на Швабския фонд за социално предприемачество. През 1999 г френското правителство го удостоява със званието кавалер на Националния орден на Почетния легион. Същата година Пауло взима участие в Панаира на книгата в Буенос Айрес, където демонстрира книгата си "Вероника решава да умре". Посетителите отреагирали изключително емоционално на неочакваното присъствие на Коельо. Всички средства за масова информация се съгласили, че никой от другите автори не може да събере толкова многочислена публика. "Колеги, работещи на Панаира на книгата в продължение на 25 години, твърдят, че не са виждали нищо подобно, дори когата е бил жив Борхес. Това е изключителен случай. Не мисля, че някога ще видя как друг писател предизвиква подобна реакция. Невъзможно е да се опише с думи възхищението, което Коельо предизвиква у хората.", съобщава Лидия-Мария от V & R. Веднъж, опашката от желаещи да получат автограф се извила четири часа преди предвиденото време и разпоредителите на панаира се съгласили да удължат работния ден, за да не си тръгне никой разочарован. През май 2000 г Пауло пристигнал в Иран и станал първият от 1979 г немюсюлмански писател, посетил страната с официална визита. Поканил го Международният център за диалог между цивилизациите. Пресметнато е, че още преди тази визита са били разпродадени милиони пиратски копия на неговите книги. (Иран никога не е подписвал международни съглашения по авторските права.) Пауло Коельо станал и първият немюсюлмански писател, получил хонорар за издаването на свои книги в тази страна. Преди това той не можел дори да се надява на толкова топъл прием и широко признание в страна, толкова различна от Запада. Да го слушат и да вземат автограф от него идват хиляди ирански читатели. През септември книгата "Дяволът и сеньорита Прим" била публикувана едновременно в Италия ("Бомпяни"), Португалия("Пергаминьо") и Бразилия("Обжектива"). В деня на излизането на първия тираж Пауло давал десетки интервюта в своя дом в Рио де Жанейро на международните средства за масова информация. В същото време, за първи път било публично обявено за съществуването на институт на Пауло Коелю, който той, заедно със съпругата си Кристина Оитисия, основал през 1996 година. Целта на тази организация е предоставянето на помощи и възможности за социална адаптация на бедните слоеве на бразилското общество и на първо място, на деца и възрастни. През 2001 година книгата продължава да бъде публикувана по целия свят и влиза в списъците на бестселърите на тридесет езика, на които е била преведена по това време. През 2001 Пауло е удостоен с БАМБИ - най-старата и най-почетна награда на Германия. Според мнението на журито, убеждението на автора, че на всеки човек е съдено да стане "воин на светлината" в този тъмен свят, съдържа дълбок хуманистичен смисъл, който придобива особено трагично звучене във връзка със събитията от тази година. Същата 2001 година Пауло за първи път посещава Колумбия и взема участие в Панаира на книгата в Богота. Хиляди поклонници, очакващи пристигането на своя кумир, го приветствали толкова бурно, сякаш пред тях била някоя от звездите на поп музиката. Пауло призовал към спокойствие и търпение, обещавайки да подпише всички книги. Само за пет часа били подписани и продадени 4000 екземпляра. През септември Коельо посещава книжарницата "Бордес" в Лондон, където също раздава автографи. По думите на разпоредителя Фин Лоурънс, "церемонията по раздаването на автографи върху "Дяволът и сеньорита Прим"("Харпър Колинз") несъмнено е най-голямото събитие на годината. "Посетили са я жители от петте континента-гости от Япония, Пакистан, Ангола, Америка и всички европейски страни. През ноември Коельо отпътува за Мексико, където с часове го очакват хиляди читатели на Панаира на книгата в Гуадалахара. В началото на 2002 Пауло за първи път пристига в Китай, където посетил Шанхай, Пекин и Нанкин, взимайки участие в различни мероприятия,в това число, раздаване на автографи и срещи с читатели. На 25 юли 2002 година Пауло Коельо става член на Бразилската литературна академия. По общо съгласие му е предоставено кресло №21. Целта на тази академия, щаб-квартирата на която се намира в Рио де Жанейро е съхранението на бразилската култура и език. Веднага след избирането си Пауло получил повече от три хиляди послания от читатели и станал главен обект на новините в цялата страна. Когато писателят излизал в този ден на улицата, почитателите, събрали се пред вратата му, го посрещнали с аплодисменти. Въпреки горещото признание от страна на милиони, Коельо е подложен на нападки от страна на някои литературни критици, затова и избирането му за член на Академията става толкова важно обществено събитие. През септември 2002 година Пауло прави истинска сензация, отправяйки се в Русия с пет свои книги,които едновременно са попаднали в списъка на бестселърите."Дяволът и сеньорита Прим"(номер едно), след нея "Алхимикът", "Книга на воина на светлината", "Вероника решава да умре" и "Петата планина"(издателство "София"). Само за две седмици в Русия са продадени повече от 250 000 екземпляра от неговите книги, а за година-повече от милион. По думите на търговския директор на веригата МДК, церемонията по подписването на книгите тук има най-широк мащаб. "Ние никога не сме виждали толкова читатели да идват само за да остави техният любим автор своя подпис. Провеждали сме множество мероприятия в нашата книжарница. Преди са ни посещавали такива влиятелни гости, като екс-президентите Елцин и Горбачов и даже сега действащият президент Путин, но толкова посетители никога не са се събирали. Това наистина беше невероятно събитие. Наложи се дори да отказваме на стотици читатели, опитващи се да се присъединят към огромната тълпа. През октомври 2002 Пауло получава наградата Planetary Arts на Будапещенския клуб във Франкфурт, където в негова чест бившият президент на САЩ Бил Клинтън произнася хвалебствена реч. Пауло винаги е разчитал на чистосърдечна подкрепа от страна на своите издатели. Въпреки това, неговият успех не се ограничава в литературната сфера, но засяга и други културни и социални области. Драматичният и поетичен потенциал на неговото творчество е оценен от много театрални колективи. "Алхимикът" например, е бил поставян на сцена на петте континента в различни театрални форми - в музикални и танцови театри, в театри на марионетките, във вид на опера и художествено четене на сцена. В крайна сметка книгата идва и до Бродуей, където от нея правят мюзикъл. Другите книги на Коельо като "Вероника решава да умре", "До река Педра стоях и плаках", "Дяволът и сеньорита Прим", също привлекли вниманието на драматурзите. Но с това феноменът Пауло Коельо не се изчерпва. Наред с книгите, на пазара излизат и редица продукти, имащи непосредствено отношение към автора и неговото творчество-ежедневници, календари, тефтерчета, художествени албуми и даже компютърни игри-"Пилигрим", "Легенда" и "Тайната на Аламут", разработени в сътрудничество с писателя. Пауло постоянно поддържа връзка със средствата за масова информация чрез многочислени интервюта и статии в списания и вестници. За няколко години той е написал множество статии и очерци за всички най-влиятелни издания. През март 1998 Коельо започва да води ежедневна колона в бразилския вестник "О Глобо". Тя има такъв успех сред читателите, че "Сант Хорди" му предлага да води колони и в други международни издания. Четири години след това, той и до днес публикува в такива вестници, като мексиканския "Реформа". Колонките на Коельо редовно са излизали и в "Кориере делла Сера"(Италия), "Ел Семанал"(Испания), "Та Неа"(Гърция), "ТВ-Хьорен + Зеен" и "Велт ам Зоннтаг" (Германия), "Анна" (Естония), "Зверцадло" (Полша), "Эл Универсо" (Еквадор), "Ел Насионал" (Венецуела), "Ел Еспектадор" (Колумбия), "Чайна Таймс Дейли" (Тайван) и много други периодични издания. "Аз съм момиче на 12 години и всъщност съм още малка, за да разбирам темите в "Ел Семанал", но ми се струва, че това е един от вестниците (ако не и единствения), в който пише интересни неща, а не клюки, които съвсем не обогатяват хората. Това, което ми се вижда най-привлекателно (и бих искала всички деца да се отнесат към това сериозно), това са разказите на Пауло Коельо, защото това са "ежедневни истини", за които ние никога не преставаме да мислим и които правят живота ни приятен, или най-малко, сносен." Кристина Ирабери Перес, Узска, Испания. Пауло Коельо не е лишил от вниманието си и Интернет. Той е написал 365 кратки разкази, които ежедневно са се появявали в следните интернет-портали: Ynet (на иврит),RCS(на италиански), UOL(на португалски), Tera(на испански. Пауло създава също и и нформационен бюлетин "The Manual On - Line"("Учебник в Мрежата"), който има 20 000 абонати. Пауло се е снимал в различни документални филми, посветени на неговия живот за програмите Дискавъри /Поло де Имахем (Латинска Америка и Испания), ZDF (Германия) и "Неизвестная планета" (Россия). В други програми той описва своите пътешествия (RTE, Ирландия) или поклонничеството си (NHK и Аичи, Япония). Снимал се е в различни документални филми за живота в Бразилия("Продусион Еспас Верт", Канада и Франция). Пред необичайната популярност на Коельо не устоява и телевизията. Негови интервюта и програми за него са били показвани по такива международни канали, като "Информе Семанал" (Испания, 2001), Q & A (CNN, 1999) и "Хард Токс" с Тим Себастиян (BBC, 1999). Пресата е посветила на Пуло Коельо стотици страници. По време на цялата си кариера авторът е давал многочислени интервюта за такива издания, като "Ню-Йорк Таймс" (САЩ), "Эл Паис" (Испания), "Дер Шпигел" (Германия), "Ле Монд" и "Експрес" (Франция), "Кориере делла Сера" и "Ла Република" (Италия) и други. |
ОФИЦИАЛНИЯТ
САЙТ НА ПАУЛО КОЕЛЬО: http://www.paulocoelho.com
...(НА 14 ЕЗИКА)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА КНИГИТЕ НА КОЕЛЬО МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ БЕЗПЛАТНО ОТ: http://www.truden.com/downloads.html
върни ме горе
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА КНИГИТЕ НА КОЕЛЬО МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ БЕЗПЛАТНО ОТ: http://www.truden.com/downloads.html
върни ме горе