Приказка за магарешкия трън

Имало едно време един магарешки трън.
Той растял в едно поле посред много други магарешки тръни. Всеки ден се събуждал от първите слънчеви лъчи, изопвал стройно тяло към небето и се провиквал: ,,Добро утро свят, аз съм тук!”.
Този трън бил по-особен от останалите. Имал мечти. Имал стремежи. Имал цели.
Знаел, че не е като останалите и искал това да си личи отдалече. Макар да пъчел стройно стебло всеки ден и да приглаждал розовите си венчелистчета нагоре всяка сутрин, някак на пръв поглед не се различавал много от останалите. Откъдето и да го погледнеш – магарешки трън. Насред полето с магарешки тръни си бил просто един от многото.
Не знам дали останалите тръни се интересували от онова, което имало извън тяхното поле и оттатък тръните, до които достигал погледа им, но този трън се интересувал много, много. Всеки ден той слушал разказите на ветровете за други земи, за други полета и градини, за растенията живеещи в тях. Най-силно впечатление му бяха направили разказите на младия вятър Романтик. Всеки път, когато минаваше по тези места, Романтик му разказваше за едно много красиво цвете с още по – красивото име Роза. Те живеела в една градина далече, далече от полето на Трънко. Излъчвала омаен аромат и била толкова красив, грациозна и нежна, че Романтик бил направо влюбен в нея. А Трънко попивал жадо разказите за нежните й, кадифени розови листенца и мечтаел един ден и той да изглежда като нея – красив и величествен, ароматен и прекрасен. Мечтаел си за това как ще отиде при нея и ще й поиска бодливата ръка, а тя ще каже ,,да” и ще се оженят. Но за тази цел той трябвало да стане достоен за нея.
И така Трънко решил, че трябва да се усъвършенства. И понеже около него нямало никой, който да му помогне в това начинание, той взел решение да се самоусувършенства. Мечтаел да бъде уникален, единствен, съвършен, просветен...
Започнал да прави упражнения с корените си, стъблото си, бодливите си листа. Изпробвал всички техники, които познавал от разказите на минаващите ветрове. Целта била да развие корените си по-надълбоко, а стеблото си – по - нависоко. Така щял да стига сокове и въздух, до който другите тръни не достигали, щял да черпи познание от майката Земя, до което никой от рода му не е достигал. Щял да вижда над трънливите глави на събратята си каква има отвъд полето. Върху цветчетата му щели да попадат първите и най-едри капки на дъжда. Ден след ден Трънко се трудел усърдно над физическото си интелектуално развитие с едничката цел да се превърне в роза. Станал висок, вече стърчел над останалите, а топчето на цветчето му станало най-голямото в полето. Сега, който и да се спрел на пътя минаващ край полето с магарешки трън, нямало начин да не забележи високия, едър, красив по своему и забележителен трън.
Един ден на пътя спряла кола и от нея слязла жена.
- О, скъпи, виж какъв забележителен магарешки трън! Ще стои много добре в композицията ми от клони и сухи диви цветя. Моля те, моляте, отрежи ми го!
От колата с видима досада слязъл мъж. С ругатни и нож, той си проправил път до Трънко и с рязък замах на ножа го отделил от майката Земя. После го хвърлил в багажника и потеглили. Така уникалния самоусувършенстващ се магарешки трън, заел централно място в една композиция от клони и сухи цветя в ъгъла на хола на това семейство. А от овалната масичка в средата на хола, потопена в красива кристална ваза, тъжно го гледала една красива роза... Още по-тъжно било, че той не знаел, че това е роза, защото никога не я бил виждал.
И както си стоял изпъчен насред композицията, самотният изсъхващ Трънко осъзнал, че дори и ветровете да му бяха довяли най-великото познание на света и Земята да му бе дала най-ценните си сокове, в същността си той пак би си останал само един магарешки трън. Да, малко по-голям и малко по-красив от останалите, достатъчно забележителен, за да го видят от минаваща по пътя кола, но все пак – трън. И никакви напъни не биха могли да променят непроменливото.

14.09.08